Човек навсякъде може да срещне интересни хора. Варейки ракия, се заговорих с един невероятно симпатичен човек. Направи ми впечатление, че е много енергичен, любознателен и заедно с това е много сговорчив.
В разговора стана ясно, че се казва Янко. Та бай Янко ми разказа накратко за себе си. Роден е в село Хърлец, община Козлодуй в далечната 1930 г. Отбивал военната си служба тук, той се запознава с жена си, която е от село Мулдава и идва зет. Харесва му и цял живот е имал Асеновград като роден край.
На 90 години ми направи впечатление страхотната жизненост и ясния разум на този човек.
- Бай Янко, я кажи сега каква е тайната на твоето дълголетие и жизненост?
- Какво да ти кажа. Аз не съм пазил някакви диети. Имам обаче една малка тайна. Ритуал. Всеки ден го правя. Пия по 50 грама гроздова, ако е сливова - по 90 грама. Точно 90. Който пие по 90 граам на ден, живее над 90.
Бай Янко си намества очилата, взима в ръка собственоръчно пригодена лупа, оглежда градусите на спиртомера, слага малко дръвце и пак сяда до мен.
- Аз обичам ракийката да е слабичка. Да си я пийна със салатка. Да я усетя. Така е и със живота. Трябва да се живее бавно, спокойно, с мерак.
Говорихме много. Часове.
Свърших варенето.
- Бай Янко, хайде да си жив и здрав. Да изпечеш хубава ракия.
- Хайде младеж, да ти е сладка и на тебе ракийката и догодина пак да се видим.
Срещнахме се преди 3 години. Надявам се бай Янко да е жив и здрав. Много ме впечатли този човечец.
