Мнозина помнят тази игра, която е една от емблемите на детството в "Соц-а". Джаминките бяха нещо, което събираше рояци деца около площи с пръст. Ще ви разкажа за игрите на джаминки в Асеновград в средата на 80-те години.
Най-сигурния начин да се снабдиш с джаминки беше да си купиш от гастроилиращите по градовете стрелбища. Те бяха няколко вида - сирийки, биренки, мраморни и др. Освен стандартния начин за хвърляне на джаминките, имаше и по-техничен.
- Ей, виж го тоя. Майстор е. Играе "софийската".
Различните термини в играта бяха: "Енгер", "Играч", "Пайки", "Чука-взима".
Едно от най-лошите ми преживявания в детството беше следното: Бях събирал парички да си купя картичка на Europe. (след The final countdown, модата по тях беше фанатична). Да обаче, след като отидох до стрелбището и видях така бленуваната картичка, встрани от нея видях невероятно красива джаминка. Истинско бижу. След дълбок размисъл, в който разкъсвах детските си желания, реших да купя джаминката.
Изтичах разстоянието от центъра на града (чадърите), където бе разположени стрелбището до вкъщи. Тогава основния "терен" за джаминки беше двора на детска градина "Мир". Извадих джаминката и победоносно се насладих на десетките завистливи погледи. Един батко обаче дойде и каза:
- Дребен, дай да я пробвам, много е готина.
С неохота му я дадох, но пък какво, за един път нищо няма да и стане. Може пък и да не уцели. Той е приближи на около педя от една стара сирийка и праас. Старата джаминка беше цяла, а моята бе на две. Сякаш светът свърши. Бях тотално сринат и заплаках. Безутешно.
Такова беше едновремешното детство.
