Поп Ангел Чолаков - Дора Николова

"Да се борим с перата си!". Тези думи са на поп Ангел Чолаков. Написани са на 28 март 1886 година. Въпросните редове, които се пазят в народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София са адресирани до Захари Стоянов, личен приятел на поп Ангел и един от редакторите на излизащия тогава в София вестник "Независимост". От изложението в писмото и разискваните важни политически събития разбираме, че поп Ангел е в центъра на политическия живот в страната, а също тъй и в издаването на посочения вестник, заедно с Димитър Ризов и Димитър Петков.

Останал е анонимен вероятно поради свещеническия сан. И без това е бил наказван през 1882 г. с отстраняване от богослужение в църквата за около две години, поради участието му в съединисткото и македонско революционно движение.

Пред Захари Стоянов, който в края на март се намира в Русе, той настоява, че те, издателите на вестника, тряба да "държат високо знамето на публицисти и свободно(то) слово". Държи отстояваната позиция да бъде независима. Не е съгласен с отстъпленията, допущани поради една или друга причина.

Според него вестникът, чрез своите редактори е длъжен да казва на читателите само истината, дори ако тя не е особено привлекателна. Защото вестникът служи на народа, а не на разните партийни водачи.

"Колкото по-независимо се държим от Каравелов, толкова по-голямо уважение ще имаме, толкова по-скоро ще приучим интелигенцията на самостоятелност. Ние можем да бъдем пример на всичко, ако се държим като хората" - категоричен е поп Ангел Чолаков.

Но кой всъщност е поп Ангел Чолаков? Случайно ли е попаднал в редакцията на вестник "Независимост" през пролетта на бурната и съдбовна за страната 1886 г., в навечерието на парламентарните избори, които ще доведат в Народното събрание първите представители от южната половина на официално признатата за обединена българска държава?

Поради ред причини този иначе голям българин и достоен син на своята родина, отдал целия си живот в служба на народните идеали, до преди години беше малко познат, а делото и жовотът му бяха покрити в забрава.

Високообразован, начетен, свободолюбив, смел, всеотдаен на делото, безкористен, той е бил известно време учител в родното си село, а след това става свещеник и непрекъснато е в движение между селищата на Конушка околия. Съратник е на Васил Левски, деен участник в национално-освободителните борби на българския народ през 70-те и 80-те години на 19 век, неуморен просветител в своя край. В събитията от 6-ти септември предвожда двехиляден конушки отряд - една от трите основни въоръжени сили, провъзгласили Съединениетона Княжество България с Източна Румелия. "Поп Ангел с всичката своя дружина мина през града и покрай всичките консулата, за да се види, че народът е възстанал с оръжие в ръце и желае съединението си със своите северни братя - пише очевидецът Тодор Мумджиев и допълва: - Тяхното появяване изпълни окото на консулите. Те сега видяха, че не само войската на Николаев направи съединението, но и че самият народ е прям участник в това дело.

"На 17 септември 1885 г. поп Ангел е вече в редовете на армията като доброволец и взема участие в Сръбско-българската война. След сключването на примирието, когато доброволческите отряди са разпуснати, той остава без работа и пристига в София, където се включва в издаването на вестник "Независимост" и в политическия живот на страната, като член на либералната партия. От същото писмо става ясно, че е в кръга на Стефан Стамболов (на когото прави една много точна характеристика само с едно изречение), на Васил Радославов, Петко Каравелов и останалите видни държавни мъже по онова време.

На 18 май (нов стил 30 май) 1886 г. поп Ангел Чолаков пристига в Първомай, за да вземе участие в допълнителните парламентарни избори, като кандидат на либералната партия. В името на демократичния принцип той сваля револвера и камата, които неизменно е носил под расото и заплаща за този рицарски жест с живота си. Пребит е с тояги от пияна и невежа подкупена тълпа, насъскана с измама от неговите политически противници.

Поп Ангел е оставил богат личен архив, снимки и внушителна сбирка от книги, повечето от тях със светско съдържание, както се вижда от стигналите до нас списъци, написани от самия него. Като че ли е предвиждал, че те всички няма да бъдат запазени от неговите наследници, четиримата от които умират млади. До дълбока старост доживява само най-малкият му син, роден седмицат след неговото убийство, а на 12 години останал кръгъл сирак. Той е наречен, според обичая, на името на баща си - Ангел.

След смъртта на този син, през 1978 г. онова, което е притежавал като наследство от баща си, изчезва. Част от архива беше намерен през пролетта на 1985 г. и предаден в музея на Възраждането в Пловдив. При Ангел поп Ангел Чолаков са ходили много историци, журналисти, краеведи, учители и граждани, проявяващи интерес към личността на неговия баща. На някои от тях той е давал снимки и документи, на други е разказвал спомени. Всичко това те са отнасяли със себе си и никой не е успял да публикува онова, което е успял да научи за героя от Съединението.