"Вместо тореадор, станах мършав палячо". До този извод стига в късната есен на 1934 г. известният бонвиван на асеновградския хайлайф Димитраки Ганчев. Той бил добре сложен, ходел с тънки мустачки, дълги бакенбарди, винаги добре облечен и задължително с червен пояс, който по-късно ще му донесе сериозно разочарование.
Подражател бил на латиноамериканския красавец Рудолф Валентино. Обичал да заема поза на испански тореадор, често си подсвиркал арията на тореадора от операта "Кармен" на Бизе. И когато се чувствал най-щастлив, се случило нещо, което сериозно и за дълго време снижило високия градус на настроението на нашия герой.
Мястото е Хайванпазар в Пловдив. Димитраки се разхождал с приятели по пазара. Но, не щеш ли, срещнали един бик, който в следващия миг скъсал въжето, с което бил завързан, и се засилил към Димитраки.
Бабика, приятелят на асеновградския бонвиван, извикал: "Димитраки, сваляй червения пояс. Бикът се разяри заради него". Но разяреното животно вече размятало пояса. Хората започнали да се смеят. Изпадналият в неловко положение наш съгражданин извикал срещу тълпата: "Какво се смеете бе, сеирджии? Когато видите рогата на бика, тогава ще разберете на какъв хал бях аз." В това време Митата, смеейки се, му показал, че панталоните му са смъкнати надолу и се виждат сините му гащета и мършавите крака. Провалът бил пълен.
По пътя за Асеновград Димитраки дълбокомъдрено заключил: "Мани, мани. Тя стана една - вместо тореадор, станах мършав палячо".
