Атанас Маринов - общественик, просветител - Ангел Кръстев

Летописците не пишат за него, мълчат. А той самият е летописец. Живял между раздела на две епохи, оставил богати спомени, записани в три отделни части, но обединени в едно заглавие "Паметна книга". В тях е отразил както своята, така и съдбите на много други хора, легенди, предания, разкази на хора, по-възрастни от него.

Атанас Маринов е роден на 14 ноември 1850 година в село Караджово. Детските си години прекарва в родното си село. Тук завършва трето отделение.

Пет години работи с близки като кръчмар, а след това няколко години се занимава със земеделие.

През 1873 година той е на двадесет и три години. Под давление на неговия другар Кръстю Качаков, ученик в Пловдив, той се записва ученик в четвърти клас на Пловдивското училище. Само месец по-късно директорът Димитър Благоев го премества в първи клас.Три години продължава учението му в Пловдив. Събитията през април 1896 година са причина да прекъсне учението си.

През септември 1877 година Димитър Пашков, съученик и другар на Атанас, го препоръчва на новаковци за учител. В селото той заварва замряла просветна дейност. Трябва да започне отначало. Училището е ремонтирано и в него постъпват първите 10-15 деца. Само за една година променя облика му. Атанас Маринов въвежда нова система на обучение. Той не обучава само децата. Той е певец в църквата, държи слова на родителите, учи ги на морал и хигиена. Учи ги да бъдат патриоти. В тази дейност му помагат тримата местни свещеници - поп Спас, възрастният поп Ангел и поп Ангел Чолаков. В онези години най-злободневната тема е войната. Учебните занятия са прекъснати. Трябва да се спасява населението. Населението е спасено, но раните от от ограбените жилища бавно се възстановяват. Селото се връща към нормален живот. Радост и спокойствие внасят руските воници, настанени в селото и близкото село Тополово.

Някъде през септември 1878 година в Тополово пристига княз Дондуков - Корсаков, за да изпрати за Русия настанения в селото черкезки конен полк. Да посрещнат княза и да изпратят освободителите си, в Тополово се стичат много хора от съседните села. Тук са новаковци със своя учител. На Атанас Маринов хората възлагат да посрещне княза с хляб и сол, а след това да превежда неговата реч на български и турски. Хората са впечатлени от думите на княза, с които призовава доскорошните врагове българи и турци да живеят в мир и разбирателство, защото тази е тяхната родина.

През 1879 година по настояване на Атанас Маринов е изградена нова сграда на училището. Децата вече са разделени на три отделения, а през 1880-та - в четири. Учениците надхвърлят 100.

Трудни са годините, прекарани в Новаково от Атанас Маринов, но тук той оставя нова система на обучение, нова училищна сграда, свои възпитаници да поемат по неговия път.През 1880 година се оженва за Мария Вълчовска от село Новаково. На 1 септември младото семейство напуска Новаково и се премества в село Карареизово (Болярци). Тук той е назначен за учител. В селото няма училище. Децата учат в една от стаите на конака на Мехмед бей. По настояване на Атанас Маринов започва да се гради нова училищна сграда. Тя е готова само за един месец.

През 1884 година Атанас Маринов закупува къща в селото и семейството остава да живее там.

През 1884-1885 година той не е назначен за учител в селото, за което вина има инспекторът Атанас Мишев. Това налага Атанас Маринов да търси друга работа. Така се ориентира към оризопроизводството. Новата му професия е успешна и той успява да забогатее. Всичко това довежда до промяна на социалния му статус. Авторитетът му нараства още повече по време на Съединението на 6 септември 1885 година.

На проведените първи избори на 11 май 1886 година във вече обединената България Атанас Маринов е избран за народен представител. След извършения преврат против княз Батемберг и неговата абдикация на престола трябва да се избере нов княз, чието утвърждаване да стане чрез Великото народно събрание. В проведените избори Атанас Маринов отново е избран за народен представител. Той има честта да присъства на заседанията на ВНС във Велико Търново, където Фердинанд Сакскобуркготски е избран за княз на България, както и при неговото посрещане и коронясване.

През 1887 година Атанас отново е учител в село Болярци, но се занимава и с оризопроизводство. По-късно той напуска учителската професия и се посвещава на оризопроизводството.

Не само учителската дейност заема достойно място в живота на Атанас Маринов. Дълги години той записва сведения за своя живот, за обичаите и традициите на село Новаково и Болярци. Записва легенди и предания. Някои от нещата са публикувани в различни вестници. Особено ценна информация той дава за участието на хората от Асеновград и селата в Съеднението.По негово предложение село Карареизово е преименувано на село Болярци.

В по-късните си години от своя живот Атанас Маринов продължава да си кореспондира с различни политически лица, главно с Иван Андонов, с който продължава да изяснява и уточнява политическите събития, в които е участвал. До края на живота си неговото перо и слово не спират. Той пропагандира богатата съкровищница на българската история, нашето героично минало и богато историческо наследство. Всичко това с право му отрежда място сред най-видните будители в нашия край.