За разликата между "религиозен туризъм" и "поклонничество"

 

Термините "Религиозен туризъм" и "Поклонничество" са съвсем различни като съдържание, макар, че неправилно се използват "под път и над път" като нещо общо и еднакво.

В България, да отидеш на религиозен туризъм, значи да запалиш свещ, да направиш снимки, там, където ще ходиш, а после да се насладиш на богата културна и кулинарна програма в мястото за настаняване (хотел или къща за гости). Освен това, много важно условие за религиозния туризъм е, че например православни могат да посетят светиня на католическата общност с чисто опознавателна цел, разбира се белязана от духовно уважение.

Виж, поклонникът (пилигрима) е съвсем друга категория. Той поема по един път с "две ленти". Едната е чисто физическата, а другата е духовната. Той може да тръгне на поклонничество само при духовни дестинации от неговата деноминация.

Та, когато говорим за развитие на този тип туризъм, трябва първо да си изясним за какво говорим.

Снимката е от манастира Сихастрия в Румъния. Тук поклонниците се посрещат, настаняват и хранят (това не струва пари), но за сметка на това от тях се изисква молитвено настроение, видим стремеж към участие в денонощното богослужение в манастира и прилично облекло и поведение.

Два легена с каша. Храната и за монасите и за игумена и за поклонниците. Следва кратко молитвено усамотение в общите стаи за поклонници с по 20-30 човека и се отива на многчасова служба в съборния храм или някой от много параклиси в манастира.

Няма софри, няма селфита, няма "Бяла роза" след вечеря.

Има разлика, нали?