Отон Иванов (1850-1934) - Ангел Кръстев

На 28 март 1850 година в град Пловдив се ражда Отон Иванов - един от видните борци за национално освобождение на България.

Над век и половина след рождението му изследователите продължават да откриват все нови и нови факти от неговия живот, да тълкуват и анализират написаните от него спомени за въстанието през 8176 година, както и другите събития през този период. Те са градивен елемент в "Записките" на Захари Стоянов, в изследванията на Иван Андонов и Стоян Заимов, в книгата на Димитър Страшимиров, в произведенията на много автори, засягащи онези години.

Отон Иванов наследява от баща си часовникарския занаят. През 1872 година пристига в Станимака. Малко знаем за прекараните от него години в нашия град, но срещите му с известния учител в Араповския манастир "Св. Неделя" Сава Катрафилов предопределят съдбата му на борец против османската тирания и гръцката фанариотщина.

За срещата си със Сава Катрафилов той пише: "Сава Катрафилов ме направи бунтовник". Това е началото. За няколко години Отон израства до един от най-големите борци за национално освобождение в Пловдивско.

Особено голяма дейност развива по време на Априлското въстание през 1876 година. С името му се свързва образуването на революционните комитети в града, първия през 1873 година, и втория - през април 1876 година. Отон е сред дейците, които се нагърбват да разпалят искрата на недоволството на местните българи срещу османците и гръцките фанариоти.

Докога е живял и работил в града и кога го напуска, кога отива в Панагюрище, кога в Пазарджик - за това неговите биографи имат различно виждане. Това са важни неща за изясняване, но са подробности. Важното е, че той е вече оформен революционер, едно от най-доверените лица на Георги Бенковски, който го натоварва да организира пловдивските комитетски дейци за въстание, а така също и да организира подпалването на Пловдив. В навечерието на въстанието Отон пристига в Пловдив и започва подготовката му. Пристига в Асеновград и за втори път организира комитет. Завръща се в Пловдив да продължи започнатото дело, но без успех. Отон успява да се завърне в Пловдив, но не след дълго време е арестуван. Повече от десет месеца лежи в пловдивския затвор "Таш капия", осъден е на смърт, но присъдата е заменена с доживотно заточение на остров Кипър. Войната на Русия с Османската империя завършва на 3 март 1878 година. На 1 юли същата година Отон е освободен и се завръща в Пловдив. Работи известно време в Пещера и Пазарджик. Тук го заварва Съединението на 6 септември 1885 година, в което се включва.

В годините след Съединението много борци за национално освобождение са позабравени. Отон работи известно време във Варна, но по предложение на Стамболов Фердинанд издава указ за неговото освобождение на 23 декември 1983 година. За да изхранва семейството си, отново се залавя за часовникарския си занаят, който работи повече от 30 години.

Умира във Варна на 3 декември 1934 година на 84-годишна възраст.