Косю Тафров (1879-1923) - деец на Социалдемократическата партия в Станимака - Ангел Кръстев

 










Косю Иванов Тафров е роден на 1 август 1879 година в балканското градче Дряново. Тук завършва основното си образование, след което учи в Казанлъшкото педагогическо училище.

Липсата на средства го принуждава да напусне училище и се завърне в родния си град. По това време местните социалисти печелят изборите и образуват комуна. Косю Тафров започва работа в общината като глашатай.

След кратък престой той преминава на работа като писар в Околийския съд. Не са ни известни причините, които го карат да напусне Дряново и да се установи да живее в град Пловдив. Тук също работи като писар в местния съд.

Включва се активно в работата на пловдивската социалистическа организация и печели доверието на нейните ръководители. С тяхна препоръка е изпратен през 1900 година в Асеновград на работа като писар в съда. За няколко години успява да се утвърди като безспорен авторитет както в средите на социалистите, така и сред гражданството. Сред инициаторите е при учредяване на Съюза на прошенописците, а самият той отваря прошенописно бюро, където оказва помощ на бедните и неграмотни граждани.

Косю Тафров участва и в живота на Гражданската дружба, в редица културни организации. Работи активно сред интелигенцията, която прави опити да приобщи гръкоманите в решаването проблемите на града, в осъзнаването на тяхната родова идентичност.

През 1904 година Косю Тафров е вече секретар на местната Социалдемократическа партия и участва в XI конгрес на българските социалисти, състоял се в град Пловдив. Той участва и в работата на други конгреси на социалистите, но особено се откроява дейността му на проведените конгреси през 1910 и 1911 година. Избран е за един от секретарите, които ръководят конгресните заседания.

В проведените през 1911 година общински избори е избран за съветник в местния Общински съвет. Той е първият съветник, избран от местната Социалдемократическа организация. Като такъв е сред най-деловите и активни участници в различни комисии, като Комисията по изготвяне отчета за изминали години и бюджета за следващите години, в изготвяне правилник за арендите и др.

Интересна е позицията му по изпращане на делегация за тържествата по встъпване в пълномощия на княз Борис и на предложението за провъзгласяването му за почетен гражданин на Асеновград - въпроси, разглеждани на заседанието на Общинския съвет, състояло се на 12 януари 1912 година. В изказването си той казва следното: "Престолонаследникът трябва да има заслуги към града ни, а такива няма. Ето защо аз се обявявам против това предложение".

Въпреки отрицателното становище на Косю Тафров съветниците обявяват княз Борис (по-късно цар на България) за почетен гражданин на града.

По време на войните К. Тафров пледира за икономия на средства, подпомагане на бедни и войнишки семейства. Той е сторонник за решаване на редица въпроси, като благоустрояването, просветното дело, подобряване състоянието на уличната мрежа, водоснабдяването на много други, разглеждани на заседанията на общинарите.

Дейността на К. Тафров като общински съветник е прекъсната поради назначаването на тричленка, която две години управлява града.

През април 1920 година тук се провеждат поредните общински избори. Местните социалисти печелят пет места в общината. Косю Тафров е сред избраните. Той ръководи дейността на групата съветници социалисти. В продължение на няколко години социалистите играят важна роля в дейността на общината поради това, че те са най-голямата група сред съветниците. Но не само това - техните предложения са сред най-конструктивните. Особено полезни предложения прави К. Тафров. Той е сред съветниците, които искат бързото решаване на водоснабдяването в града, облагане на местните търговци и индустриалци с по-високи данъци и облекчаване дребните търговци и работниците.

Последните години от живота му са свързани с едни от най-противоречивите събития от националната ни история. За тях нека оставим времето да даде своята оценка. На 9 юни 1923 година в Асеновград пристига Спас Дупаринов - министър в правителството на Александър Стамболийски - да организира съпротива срещу извършителите на преврата. Той се среща с К. Тафров и иска подкрепата на комунистите. К. Тафров му заявява, че те ще запазят неутралитет по събитията.

В началото на септември Комунистическата партия взема решение за започване подготовка за въстание. На 12 септември К. Тафров е арестуван в Пловдив и откаран в Пловдивския затвор. На 28 септември е убит край брега на река Марица, недалеч от село Кадиево, Пловдивско.

(снимка - Митинг пред къщата на братя Пачови в Асеновград)