Училищните тържества в Станимака

Статистическите данни сочат, че до 1906 г. в Станимака преобладава гръцкият етнически елемент. Елинските училища били много по-добре организирани, обучението в тях било на много по-високо равнище. За това свидетелства и един случай, станал в началото на 1905 г.

По традиция от Възраждането, при приключване на учебния процес се провеждали тържества, както в българските, така и в гръцките училища в Станимака. Най-пищно било тържеството в гръцкото девическо училище, където присъствали възпитаници както от девическото, така и от мъжкото школо. В отчета на главния учител Аргир Антониади се констатирало, че 20 % от гръцките деца, посещават гръцкото училище, други ходят в българските школа, а някои просто не посещават училище.

Наистина тъжна констатация.В тържествената програма взел участие и оркестърът на гръцкото хармоническо дружество. Още тогава при изпълнение на гръцкия химн всички присъстващи станали на крака и дума по дума, нота по нота изпели гръцкия химн.

По този повод излизащия в Станимака вестник "Дружба" пише: " Кажете ми кой става прав при изпълнение на на българския химн? Нали сме в България?". В същото това време в българските училища мрънкали едва-едва "Шуми Марица", а някои вагабонти пеели по мелодията на националния ни химн следния текст: "Войници мили, триста камили, петстотин коня и сто магарета". И всичко това в присъствието на учителите и обществото, което присъствало на иначе милото тържество.

Гафът бил очевиден, но нямало кой да каже "Пуста тояга!". 

(снимката е илюстративна)