На 20 ноември 1911 година в Калапот - Драмско е роден Илия Михайлов Илчев. По-късно семейството му се преселва в Асеновград. Животът му е кратък, но бурен. Още от юношеските години, останал без баща, той поема пътя на борбата за къшей хляб. Участва първоначално като член, а после и като един от организаторите на стачните борби на тютюноработниците от кооперация "Асенова крепост".
През 1932 година той вече е член на партията. Същата година е войник в трети артилерийски полк в Пловдив, където организира комсомолски събирания, разпространява нелегална литература, поддържа постоянна връзка с пловдивските и асеновградските ремсисти. Разкрит от военното разузнаване, той е осъден на смърт, но в последствие присъдата му е заменена с доживотен затвор. Преминал през килиите на Пловдивския, Шуменския, Сливенския и Старозагорския затвори. Излязъл от затвора през 1941 година, той се включва отново в борбата. Взима активно участие и в двата опита за освобождаването на въдворените комунисти в концлагерите - "Гонда вода" и "Св. Никола".
През 1942 и 1943 година Илия Михайлов се включва най-активно в подготовката по изграждане на партизанскто движение в района.
След провала в Павелския балкан през месец май 1943 година той става партизанин. Избран е за интендант на отряд "Г. Бенковски", а от 15 юли 1944 година и на бригада "В. Коларов".
На 9 септември 1944 година Илия Михайлов заедно със своите другари-партизани слизат от Родопите, посрещнати от асеновградчани. След няколко месеца той заминава отново на фронта, като помощник командир на 21 пехотен полк.
В сраженията при Крива паланка на 4 октомври 1944 година загива на бойното поле.
(снимка - Митинг на работниците от Тютюневата фабрика в Станимака)
 - партизанин - Ангел Кръстев){kind=link}