Първото пиано на читалище "Родолюбие" в Станимака

Първата световна война завършва през 1918 г. Завърналите се от фронта младежи се нуждаят не само от работа, но и от духовна храна. Възражда се от летаргията си дружество "Родолюбие". Група младежи изграждат към него любителска самодейна група, която започва да подготвя и изнася пиеси на сцената на училище "Патриарх Евтимий".

През 1918 г. учител по музика в местната гимназия работи Димитър Попов - баща на известния по-късно музикант Сашо Попов. Той е не само любим учител, но често е сред младежите в дружество "Родолюбие".

По негова идея и ръководство младите театрали започват репетиции на оперетите "Селима от Багдат" и "Павел Иванович". За тях е нужно пиано. Такова често вземат от гъркинята, госпожа Льолчева. За по-продължително време тя не е съгласна да им го предостави, пък и при всяко транспортиране са нужни средства, пианото трябва да се акордира.

Ръководството на дружество "Родолюбие" решава да купи пиано. За София заминава Христо Пашков да потърси пиано. В Министерството на просветата успява да получи разрешение за закупуване на пиано на сума от 28 000 лева при реална цена от 35 000 лева, и то при облекчено изплащане.

За да изплатят по-бързо пианото, театралите подготвят и изнасят пиесата "Божана" от Евгения Марс. На премиерата на представлението присъства поканената от ръководството писателка Евгения Марс, която остава много доволна от играта на местните театрали. За спомен актьорите се снимат с писателката. От събраните средства е изплатено пианото. Така местното дружество "Родолюбие" се сдобива със свое пиано.

(снимката е илюстративна)