Хасан Мешeв от село Лъкавица. Той е прототип на герой от "Диви разкази" от Николай Хайтов. Великият български писател неведнъж е посещавал Лъкавица, за да записва разкази на бай Хасан . Тяхното приятелство е толкова трогателно и силно, че построявайки паметник на баща си пред Драматичния театър в гр. Смолян, синовете на Хайтов поставят редом до образа своя покоен баща и неговия аратлик - бай Хасан.
Според стари хора от съседното на Лъкавица село Джурково, бай Хасан е бил много колоритна личност. Прекарал е доста време като военнопленник във Франция, и този период от живота му го сблъсква с друга култура, за което бай Хасан с удоволствие е разказвал до края на живота си.
В края на XIX в., когато няколко семейства се изселват от Момчиловци и се установяват (в последствие основавайки село Джурково) на една терасовидна площ, в западното подножие на връх "Скалата" (рид Манастирище), позната като "Пладнището", там е имало само една построена къща. Тя е била на фамилия Мешеви, също преселници от село Момчиловци, но преселили се много по-рано. Според разказите на стари джурковци, къщата се е намирала в днешната "Каладжицка" махала и е съществувала до средата на миналия век. Впечатляваща е била нейната дължина, която е била около 30 метра.
В самото начало на XX в. Мешеви се изселват в Турция, за да търсят по-добър живот и възможности.
Няколко години били достатъчни, за да се убедят, че новото място не може да замени Родопа планина. Върнали се обратно, но мястото, което били продали, вече било заселено с много нови фамилии от Момчиловци.
Тогава те прекосили рида , преваляйки връх "Батурица" и слезли до Лъкавица. Построили няколко къщи югоизточно от селото и създали нова махала. До ден-днешен тази махала се казва "Мешева махала".
Над село Джурково има запазени топоними, свързани с Мешевците. Това са "Горна мешева бърчина" и "Долна мешева бърчина".
