Липсата на точна дефиниция за "Екопътека" като част от многото проблеми в туризма

 










Навремето екопътеките бяха едва няколко. И буквално те караха да почувстваш приключенския елемент, както и да си тръгнеш с много знания, прочетени по информационните табла, които бяха навсякъде.

Днес, маркировката (и то понякога положена без никакви умения или адекватни решения на терен) гарантира, че имаме "екопътека". Не, нямаме екопътека.

Определение на понятието „екопътека” в българската литература е дадено от П. Петров и А. Киселкова (1998 г.), което гласи: „това е пътека (маршрут, който се изминава пеша) в точния смисъл на думата, в която се включват високо атрактивни природни дадености и има много силно присъствие на биотичния компонент”.

За да ви преведа този така претенциозно написан дефиниращ текст, ще ви кажа, че екопътека е пешеходен маршрут, в който има какво да видиш, освен това има живи същества, които съставляват дадената екосистема. Това е малко като дефинирането на европроектите. Написано, та се не трае, освен, че не се разбира.

По екопътеката трябва да има инфраструктура - мостчета, парапети, стълби, трябва да има и информационна среда - табели, пана. Т.е. особено важна е интерактивната им функция.

Основно поради неразбиране на материята, някой сложи две табели, охлепе с две четки или начука табели с маркировка и пише "нова екопътека". Не е нова, нито е екопътека.

Просто това е пешеходен туристически маршрут, който се създава върху трасето на съществуваща пътека. Това не е кооперация да се построи за един месец. Една пътека се оформя години. Чрез полагане на маркировка, просто адаптираме някоя пътека за пешеходен туризъм и я правим пешеходен туристически маршрут.

Добре е правилно да дефинираме понятията, иначе те девалвират и се изпразват от съдържание и тежест.

(снимката е илюстративна)