Ето един пример за прилагането на тайното християнство от дряновци. В периода, когато им било строго забранено да тачат и празнуват който и да е християнски празник с цел по-бързото им откъсване от българския корен, българите измислили начин за подквасване на мляко без подквас. По този начин те определяли кога е настъпил Гергьовден и го празнували.
Йордановден и Ивановден започнали да се честват открито едва когато Османската империя вече бележела години на упадък и султанската власт била безсилна да влияе на новите исторически процеси. Старите дряновци обаче единодушно твърдели, че най-таченият християнски празник бил Гергьовден.
На този ден всеки заколвал агне, ако отглеждал овце. Ако добитъкът му бил друг, издоявал млякото и го оставял в съд без подквас. Ако до обяд млякото се подквасело, това означавало, че е дошъл Гергьовден. В противен случай празникът не се отбелязвал, а за семействата, при които млякото не се подквасело, се смятало, че имат сторен грях.
„Така го правеше моята майка всяка година“, сподели дядо Димитър Комендорев. „Казваше: „Ето, днес е Гергьовден.“ Те правеха събора там, където беше параклисът, но не на 6 май, а към края на месеца.“
На този събор пристигали гости от Павелско, Богутево, Джурково, Лъкавица, дори от Борово, както и от околните махали. Легендата разказва, че съборът се провеждал много години преди идването на турците по тези земи. На него имало курбан, печено, музика, веселие и хора. Продължавал от сутрин до късно вечер.
По-късно, в продължение на няколко години, неправилното отношение на българското правителство към този християнски празник довело до забраната на неговото провеждане. Този период обаче отминал и днес хората отново са възстановили традицията.
Някои от събеседниците ми предположиха, че празнуването се извършвало в края на месеца, за да не се дразни турската власт. Освен това всички твърдяха, че съборът се провеждал предимно като ритуал против градушка.
Нека разкажем и за една друга традиция в Дряново. Когато старите жени замесвали хляба, накрая поставяли кръст с дясната си ръка и го целували веднъж. Това ми споделиха възрастните жители на селото.
Димитровден се чествал два пъти – през зимата и през лятото. Случвало се и Гергьовден да се празнува два пъти. Съществувало поверие, че ако следобед на Димитровден времето е мъгливо или дъждовно, такова ще остане в продължение на четиридесет дни.
„Някои може и да не повярват на това наше твърдение и да казват, че не може да е вярно, но ние сме го изпитали и проверили през годините. Затова го разказвахме на децата си, за да го знаят“, споделяха хората.
Красивият пролетен празник Еньовден и тук се отбелязвал както в другите краища на страната – хората берели цветя, ходели за риба, правели рибник и окичвали главите си с венци.
Йордановден (Водици) и Ивановден се празнували, докато Дряново било цялостно селище. Както обикновено, най-активни в празника били младите хора. Няколко младежи обикаляли всички къщи и приканвали стопаните да дадат нещо за празника – кой каквото може. Предпочитали да съберат повече пари. С тях купували агне, изпичали го и празникът започвал.
„Беше много весело“, спомнят си днес беловласите старци. „Имаше един богаташ – Осман Каралийски, който беше много стиснат и не даваше пари.“
Един път младежите решили да го накарат и той да участва в празника. Понеже отказвал, решили да му дадат урок. Взели две чамови греди, направили отдолу сандък, напълнили го с камъни и го подпрели на входа на къщата му така, че никой да не може да излезе навън, дори по физиологични нужди, тъй като по онова време тоалетните били навън, в двора или градината.
„Когато видя какво сме направили, едва тогава ни даде това, което искахме. Така постъпвахме с всички, които не ни даваха подаръци. Освен с греди ги наказвахме и с големи камъни. Събирахме се няколко младежи, намирахме по-голям камък – около 100–150 килограма – и го дотъркулвахме до портата. Стопанинът отвътре се ядосваше, тюхкаше се и викаше, че децата му ще сторят беля. После отваряше прозореца и умолително казваше:
„Комшулар, махнете това чудо от вратата. Не можем да излезем.“
А ние отвръщахме:
„Колко ще дадеш?“
„Ще дам стотина лева.“
Тогава пет-шест души грабвахме камъка и го отмествахме. Ако бяхме по-малко и не можехме да го помръднем, го разбивахме с чук.“
Това също е пример за прилагане на тайното християнство.
„Ние много тачехме християнските обичаи и традиции. На всички наши байрами канехме павелци и юговци да ни гостуват. Поддържахме добри връзки с тях. Те пък ни канеха за Великден. Наемахме музиканти от Павелско – гайди и кавали. Пеехме и играехме само български хора“, с умиление си спомнят хората.
Убиецът на бай Петър Бабугеров от Югово обаче влошил отношенията между двете села. Той бил родом от махала „Стоките“.
Няма да сгрешим, ако кажем, че дряновци – тайно или явно – са чествали множество християнски празници. Освен тях те почитали и отбиването на агнетата, разговяването, предоя и други традиционни обреди.
Иван Гащилов
(снимка - параклис "Свети Георги" в местност Герге над село Дряново)
