История на читалище "Светлина" в село Златовръх, община Асеновград - Живко Колев

Още след Освобождението от турско робство по-просветените хора в селото търсели подходящо място, където да се събират. Управниците по онова време не са обръщали внимание на интересите на хората, а са очаквали само избори, водели се борби за власт.

Учителите Атанас Петров и Петко Николов заедно с група по-прогресивни хора от селото се събират в приземния етаж на общината и решават да учредят читалище с името "Светлина". Присъствали са още Александър Дачков, Кръстю Христаков, Яньо Сулаков, Александър Владимиров, Цаньо Дачков и др. Това е станало на 24 февруари 1929 г.

За читалищна дейност последователно са били определяни помещения в дюкяна на Васил Чаула, къщата на Илия Владимиров и дюкяна на Кирил Янков. През 1930 г. общинското ръководство е направило жест, като е подарило на читалището единственото дотогава радио в селото.

Дейността на читалището е била ежедневно подпомагана от Атанас Петров, Иван Матев - баща на артиста Йордан Матев, Ал. Владимиров, Димитър Толов, Димитър Русков, Костадин Дънгов, Димитър Ирев, Цаньо Дачков, Ангел Русков, Динко и Петранка Толови, Кръстю Толов и др.

Учредителите единодушно са избрали за нещатен библиотекар Петър Мичкин, а за касиер - Кръстю Христаков.

Първата културна проява в селото се е провела на 7 април 1929 г. в дюкяна на Петър Фиданчев. Изнесена е пиесата "Обесването на Васил Левски". Главната роля е била поверена на Иван Матев. Участие в пиесата са взели още Атанас Петров, Екатерина Василева, Асен Христаков и др. Този спектакъл се превръща във вълнуващ спектакъл за селото. Декори, реквизити, облекла, пособия и други са били осигурени от Петър Фиданчев. Сцената пък е била изработена от учителя Димитър Пеев.

Ежегодно в селото са били изнасяни 3-4 пиеси като: "Боряна", "Делба", "Райна Княгиня", "Калин Орелът", "Чорбаджи Стойчо", "Иванко", "Стоил войвода"," Вражалец" и др. За всичко това подробна информация ни дават вестниците "Борба" (1930-31 г.), "Победа" (1933-34 г.), "Воля" (1936 г.) и "Родопско ехо" (1938-39 г.).Дългогодишни председатели и секретари на читалището съдействали за неговото развитие са били: Петър Мечкин, Кръстю Христаков, Атанас Петров, Георги Ставраков, Георги Нешев, Лиляна Христева, Йордан Цанев, Василка Кунева, Йордан Ангов, Иванка Кирева, Иванка Илиева, Петър Петров, Петър Ставрев, Иван Симеонов, Юлияна Панева и др.

Към читалището е имало изградени театрална група, лекторска група, вечерно училище, библиотека, певческа група, смесен битов хор с ръководители Иван Владимиров, Йорданка Благоева, Елена Трачева и др.

В края на 1932 г. читалището вече имало 50 редовни членове. През 1980 г. техният брой възлиза на 550 души. Тогава библиотеката е разполагала с 8 300 тома книжен фонд.

В периода 1944 до 1950 г. включително дейността заглъхва и след радиофицирането на селото работата продължава. Активни читатели по онова време са били Костадин Делчев, Николина Стоянова, Елена Лалева, д-р Амалиев, Ваня Колева, Стоян Йорданов, Павлина Павлова и др. За постигнати много резултати и по случай неговата 50 годишнина (1979 г) Читалището е наградено с орден "Кирил и Методий". Тогава председател на читалището е бил Иван Симеонов. През 1955 г. управителният съвет на читалището заедно с кметството вземат решение за построяването на модерна читалищна сграда. Затова ни информира в-к "Отечествен глас" бр. 3759 от 13.11. 1956 г., където четем: "Идва светлина в тунела - строи се нов дом за култура". Тогава всяка къща в селото осигурява един кубик камъни, дарения от по 30 000 лева, дадени са били от населението 690 трудодни. Осигурени са били още 130 хиляди тухли, 40 кубика дървен материал, 28 тона цимент.

Новият дом събира 350 души, има помещения и стаи за артисти, гардероби, книгохранилище, библиотека, читалня, кръжочни стаи и др. В завършения вид сградата се появява през 1959 г.

В чест на нейното откриване за първи път в селото гостуват артисти от Софийския драматичен театър. Салонът се оказал тесен да побере всички желаещи.

Палитрата от изяви продължава до 1984 г., след което постепенно дейността заглъхва и спира нaцяло в края на 2000 година.

(снимка - учредители на читалище "Светлина" в село Златовръх - 1930 г.)