Семейство вади насъщния, чрез насъщния. Преносно и буквално. Това е фурна в град Одрин, в която син, баща и майка произвеждат хляб. Наблюдавах ги с удоволствие, снимах ги, а после няколкото самунчета изчезнаха яко дим. И да не си гладен ти се дояжда.
Одрин е град, в който се смесват много вкусове, там са се "месили" и много народности. Има великолепни строежи, огромно културно-историческо наследство. Но храната е нещо изключително. Прочутият "Тава джигер" по одрински е кулинарната емблема на града.
Навсякъде в Одрин мирише на хляб. Печен хляб. Тези аромати се впиват във вас и когато си спомните за този красив град, отново някъде в спомените ви нахлува онази неповторима миризма. Миризмата, която се ражда като дете от огнения танц между пещите и брашното.
