Двама от последните жители на село Узуново, община Асеновград. Такава е съдбата на голяма част от населените места в Родопите. Селцата и махалите, особено тези, до които няма или има труден достъп с лек автомобил, за съжаление почти сигурно са обречени. С тези хора, ще си отиде и животът сред каменните къщи, разпръснати из тази най-непозната и дива част на България.
До преди "демокрацията", по думите на един от тези хора, селото е имало 70 пълни къщи и училище. Сега постоянните жители на селото са четирима. Освен това местните хора се гордеят, че тяхното село е на "най-хубавото място и е с най-хубавата гледка". Все пак лятото тези райони са оживени, заради зеленчукопроизводството и скотовъдството.
Нито съм съдник, нито обективен и компетентен исторически анализатор, но е факт, че 90-те години донесоха обезлюдяването на тези села по една или друга причина.
Лятото има овце и крави, но зимата там господари са мечките и вълците, които имат стабилна популация в тази част на Родопите. За жалост, тези изумително красиви места вече са обект само на интерес от страна на туристи и то такива, които обичат да ходят "извън пътеките".
