Посещението на княз Дондуков-Корсаков в Тополово - д-р Иван Василев

 












В люта януарска нощ на 1878 година в Тополово се зачува грохотът на стръвния бой - руските освободители са вече край Станимака. Бягащите Сюлейманпашови орди са разярени. Дебелият сняг не спира тополовци - жените и децата забягват в Халиловата пещера, а мъжете, грабнали топори и ножове, чакат на "Горска поляна" - рекат ли побеснелите шайки да бастисат пещерата, трябва мъжка ръка да ги срещне.

Изморени и гладни, старци, жени и невръстни деца са се приютили в букака на тъмната гора "Драганица". Светкавици поразяват нощта, земята се тресе под гърма на боя. Но "Драганица" знае да пази тополовци. Тя ги е отървавала неведнъж от кърджалии. След три дни и нощи на очакване от "Горна поляна" дошла вест всички да се завърнат по домовете си, че е дошла очакваната свобода.

На 21 януари 1878 г. в селото идва подразделение на руски конен полк. Сега братски сдружените руси и българи потръпват от нова радост - лично княз Дондуков-Корсаков ще дойде в селото.

Идва големият ден. Дошли стотици гости от съседните села. Войниците са построени, възторгът е безпределен. Учителят Атанас Маринов през сълзи поднася на високия гост хляб и сол. Князът се обръща към хората: "Вие българи, наши братя, вече сте свободни люде. Забравете всичко, което сте преживели досега от вашите поробители. Турнете граница на миналото и заживейте нов живот... Така да живейте го иска човещината, искат го днешните времена. Вам Негово императорско величество Александър Втори, руският народ, даряват свободата и вие трябва да се докажете за нея достойни и да я цените, ако искате да ви е добре за всякога.

А вий, турки - се обръща князът към завърналите се турци - трябва отсега нататък да се занимавате с вашите мирни занаяти. Да живеете със съседните вам българи мирен живот, защото сте се родили и пораснали на тяхната земя."

Рано сутринта княз Дондуков направил втори преглед на войските и си заминал, оставяйки полка в селото.