Станимашките хаджии - Спомен от Божигроб - Иван Гащилов

И като хора напредничави за времето си, хаджиите не са били далеч от революционното движение в града, а участвали най-активно.

В началото революционният комитет в Станимака се състоял от 19 човека (според Костадин Балтов), между които петима били хаджии: х. Христодул Димоглу, х. Никола Янакев, х. Желю Сталев, х. Стоян Апостолов и х. Никола Мавродиев. От свидетелството на станимаклии, дадено на Отон Ивано пред Народното събрание за поборническа пенсия, научаваме имената на още двама хаджии революционери, х. Димитър Стоилов и х. Иван Посата. След разгрома на Априлското въстание, някои от тях са арестувани и задържани от турските власти.

През есента на 1878 година в Станимака пристигнал х. Никола Зобилев (Кольо Зевзека) с няколко мулета, натоварени с пушки (мартини). Според сборника "Петко Войвода", под редакцията на Атанас Примовски, изд. 1954 г., същите били изпратени от войводата. Не е известно колко доброволци е събрал за четата си, твърди, че станимаклии се отнесли охотно към задачата му, но след разпускане на четата, се завърнал в Станимака, купил си имот в трета градска част и починал на 7.2.1900 г. (става дума за Никола Зобилев).

В десетилетието преди Освобождението и през втория период на хаджилъка започнало пътуването от Цариград до Египет с кораби по море, а оттам до Йерусалим по суша. Дори и в северните египетски градове имало български търговски кантори, но това е времето, когато Цариградската българска колония се обявява твърдо против Гръцката патриаршия във Фенер, с цел да не попаднат огромни доходи от високите цени на хотели, манастири и църкви в хазната на тази патриаршия. В този исторически момент, съзнателно или не били унищожени почти всички чуждоезични паметници по светите места. Според Йоан Вирубюрдски през 17 век е имало българска църква в Йерусалим, а според руският пътешественик Трифан Корабелников през 16 век - български манастир.

Но въпреки това хаджийският приток от Станимака не отслабвал. Може да се каже, че през 80-те и 90-те години на 19 век в Станимака имало най-много хаджии на глава от населението. Поклонници от този период са: х. Коста, който закупил Кутурановата воденица в землището на село Козаново от изселващ се турчин, х. Щерю Панайотов, Панайот Ламбрев (гърка), притежаващ воденица в землището на село Болярци, х. Васил Попатеофилу с прякор "кикето", х. Манол Хрисафов - търговец на брашно, х. Тоси, х. Тотев, х. Ставри, който бил родом от Богданица, живеел в махалата Амбелинос и се гърчеел, х. Георги Костадинов (той бил родом от село Павелско) имал имоти в Бачково и Станимака, бил служител на манастира още преди преминаването му в български ръце, х. Янко Сираков и др. 

(снимка Йерусалим в края на XIX в.)