Поглед към историята на "Асеновски юнак" - Кръстю Бояров

 









Учредителният конгрес на Съюза на българските гимнастически дружества "Юнак" е проведен на 15.08.1898 г. в София. Той е венец на едно голямо родолюбиво и велико по своята значимост дело. Неговото начало е поставено през 1865 г., когато Васил Левски създава в с. Войнягово карловското гимнастическо дружество "Тайно братство".

Основната идея е да се подготвят здрави и силни българи, които да се обединят под знамената на Българския централен революционен комитет за борба с поробителя. Постепенно идеята завладява населението. В градове и села се създава уникално национално движение - българско юначество. То става опора на организираната борба.

Дейността на гимнастическите дружества се засилват още повече след Съединението на България.

Силен тласък за развитието на юначеството дава тогавашният министър на просвещението г-н Живков. По негова покана идват десет швейцарски учители по гимнастика, които обучават българските учители. Само за три години в страната се създават около 200 дружества "Юнак", за чиито патрон е провъзгласен Апостолът на свободата Васил Левски. От създаването на "Юнак" до неговото закриване почетен председател е държавният глава - най-напред княз Фердинанд, а след това - цар Борис Трети.

Съюзът "Юнак" участва със свои представители в Българския олимпийски комитет. От 1931 г. членува в Международната гимнастическа федерация за тежка атлетика в Париж, а от 1934 г. е член на Всеславянския соколски съюз в Прага. Организират се годишни юнашки събори с международно участие, много състезания и обществени прояви.

За около 50 години, до неговото неправомерно закриване през 1946 г. Съюзът развива многопосочна дейност и се утвърждава като една универсална организация, която чрез спортовете осъществява идеята за взаимна връзка между телесното, нравственото и умственото развитие на човека. Гимнастическото дружество "Асеновски юнак" е образувано през 1900 г. Неизменен знаменосец на дружеството от 1900 до 1930 г. е бил Тома Атанасов Пешев (бай Тома). Най-напред са се обличали в дълъг тъмносин панталон с бяла кенарена риза, препасана с червен пояс, на главата - бял кръгъл калпак с червено дъно.

Масови гимнастически упражнения, уредна гимнастика, вдигане на тежести, футбол, колоездене, бягане, борба и всички достъпни спортове. "Юнаците" са провеждали множество "вечеринки". На втория юнашки събор, проведен на 20 и 21 юни 1926 г. в гр. Хасково, нашата "юнашка" група е била водена от знаменосеца бай Тома. На 23 юни 1929 г. е проведен областен "юнашки" събор на Тракийската "юнашка" област. Подобни събори са се провеждали в Пазарджик и други градове.

В "Юнак" са членували ученици, чираци, калфи, тютюноработници, чиновници и интелектуалци. "Юнаците" със свои средства, събрани от членски внос, вечеринки, коледувания и дарения, са построили "Юнашки салон" за канцелария и домакински потреби. Зад сградите е започнат строеж на голям гимнастически салон, но не е завършен поради липса на средства. Пак по спомени на "юнаци" научаваме , че през 1927-28 г., за да прекарат жп линия Крумово-Асеновград "Юнашката организация" доброволно е дала всичките си събрани пари, за да помогне на Станимашката община.

Общинарите са имали уговорка с ръководството на "Юнак", че тези пари ще бъдат върнати, но по ред причини това не става и гимнастическия салон не е довършен. След 1944 г. имотът на организация "Юнак" е взет от общината и там е канцеларията на физкултурното дружество. Един от основателите на "Юнак", негов радетел и ръководител е Стефан Йорданов. При строежа на дружествената сграда в нейния темел е поставена стъклена дамаджана, в която се намира списък със всички участници и дарители, участвали за построяването на "Юнашкия салон". Всичко там е построено с лични средства и личен труд от членовете на "Юнак".

Първият, който е поставил гимнастически уреди в двора на смесената гимназия, е бил учителят по физкултура Веселинов от София. Скоро той си заминава за София и на негово място остава учител по физкултура главатарят на "юнаците" Крум Велев - баща на д-р Васил Велев.

През периода 1930-1931 г. се развива силна уредна гимнастика в Станимака.За да не се събират в двора на смесената гимназия цивилни младежи , взема се решение и уредите по гимнастика - лост, успоредка, кон с гривни - се поставят на площадката на пазарището, което е било на гърба на банка "Хеброс" или в двора на бившия ресторант "Москва". След кратко време от това недотам подходящо място гимнастическите уреди са пренесени в гимнастическия салон на училище "Отец Паисий". Тук всяка вечер са тренирали под ръководството на Крум Велев силна група гимнастици: Никола Бояров, Панайот Марев, Влашо Пинтиев и много други. По-късно там играят и по-млади "юнаци", също високо изявени. Това са асеновградският зъболекар д-р Димитър Тачев, Васил Трачев, Манол Манолов, Павел Райчев. Техен треньор е бил Методи Христов от "Тракийски юнак" Пловдив. Методи Христов е бил дълги години директор на физкултурното училище в гр. Пловдив.

През 1931 г. се провежда световно първенство по уредна гимнастика. В това състезание взимат участие Крум Велев и Никола Бояров. Участниците са подбрани след класиране в национално гимнастическо състезание. Състезанията се провеждат в Италия през 1931 г. Групата на България е била съставена от гимнастици от съюзните дружества на "Юнак" в страната.

Участниците са изпълнявали задължителни и волни съчетания на лост, успоредка, кон с гривни, кон прескок и земна гимнастика.

Никола Бояров успява да се класира втори с оценка 9.4 от 10 възможни, получава и бронзов медал, придружен от диплома, подписана от президента, генералния директор и генералния секретар на Световната гимнастическа организация.

Според разкази на Никола Бояров групата посетила световното първенство по гимнастика в Рим през 1931 г. "Юнаците" са били облечени в нова "юнашка" униформа - черни ботуши, сиво-зелен брич, същия цвят курка с бяла риза, бял калпак с червено дъно.

След 1939 г. дейността на "Юнак" е намалена, а след Втората световна война започва слаба физкултурна дейност. След 1947 г. треньор по уредна и и земна гимнастика става известният "юнак" Васил Трачев (впоследствие почетен гражданин на Асеновград). От тази "Юнашка" люлка излизат известните наши гимнастици: Никола Бояров - медалист, Павел Райчев - медалист, Никола Милев - медалист от олимпиадата в Хелзинки и много други.

(снимка - среща на "Асеновски юнак" пред Военния клуб в Станимака - 1926 г.)

ПРЕДСТАВЕНА ПУБЛИКАЦИЯ