Веднага след написването на устава на Бачковския манастир от Григорий Бакуряни се появява параклис в чест на Св. Екатерина. Изпълнявал е ролята на храм към страноприемницата (ксенодохията) на манастира в Стенимахос, построена от Григорий Бакуряни.
Когато през XVIII век, параклисът отеснял, строителите вплитат в олтара днешният храм, наречен "Св. Георги".
В сегашния силует на храма, първоначалният градеж е запазен в южната стена, която е със слепи, двустъпални ниши, отделени с полукръгли декоративни колонки. Странично до нея строителите изграждат кулата с камбанария - спретната и оригинална възрожденска сграда. Тя е включена в ансамбъла с метоха, църквата и магерницата.
Храмът е с каменни стени и двойни слепи арки на южната стена. За храма се споменава в описанието на станимашкото землище, съставено при управлението на султан Сюлейман (1519 - 1566).
Годините минават а времето оставя своите белези върху храма. Той бавно, но сигурно чака своята гибел .
В края на XX век, обаче една жена дава началото на ремонта и реставрацията на храма. Това е Надежда Вълчева, която от години живее в София. Тя дарява немалка сума на 78 годишната тогава пенсионирана учителка Йорданка Янош с лична заръка да започна ремонта на храма, привличайки и ангажирайки нужните хора и институции.
С подкрепата на хаджи Славчо Кисьов - секретар на Бачковския манастир и на хора, живеещи наблизо, през 1997 година е дадено началото на животоспасяващата реставрация на ценния храм. Подновени са всички прозорци на храма.
През 1998 година е подменена част от вътрешния дървен таван. Майсторите, които извършват строително ремонтната дейност на покривната конструкция са асеновградчаните Никола Раев и Костадин Лозанов.
стенописи
Вътрешните стени на храма са изцяло зографисани. По сведения южната фасадна стена е била зографисана от Захари Зограф, а стенописите - икони на св. Георги, св. Димитър и св. Тодор - от северната стена са дело на местния зограф Алекси Атанасов.