"Слънцето е в средата на на небето - блестящо, сътворяващо...В тия върховни мигове земята мълчи, защото е в зачатие... В природата твори светлината, не мракът.
На връх билото се е ширнала поляна. Ала тя е само част от това, което искам да ви кажа, защото там присъства и човек... Няма звуци, няма движение. Само човекът и светлината изпълват огромното платно. Човекът осмисля пространството (защото е в дълбоко единение с него), светлината дарява прозрение.
А художникът Михаил Карапаунов е нарекъл картината си "Родопски овчар". И с право! Онова за слънцето, поляната и вселената зад човека е само усещане. Има го и го няма на платното, както го има и го няма в ония съкровени мигове на вглъбение мигове, в които гледаме на света с душата си, с нейната мъдрост... Такъв е и този родопски овчар, затихнал в маранята на деня в себепрозрение...
Такива са и картините на Карапаунов "Селски деца", "На училище", "Майка", "Почивка", "Родопско момиче", "Пейзаж от Момчиловци", "За вода", "Отечествената вода"... - множество платна, стотици рисунки, много теми заради главното - да се превърне в естетическа стойност красотата на веществения свят и хората, които го населяват, дори и когато тя е само плахата скромност на селските деца, неосъзнатото величие на обикновения войник, предусетената отговорност на майчинството у родопското момиче. Нещо повече - своите творчески открития Карапаунов посвещава именно на тази красота ... Може би защото въгленът, изстинал в родопското огнище, е първият му молив, може би защото дяланите от баща му каменни плочи са първата му хартия и сигурно защото е чедо на планината.
"Завършването на една картина край няма - казва за своята работа художникът - и все пак тя може да се счита завършена на всеки етап, стига да въздействува!"
В този смисъл време е да припомним на художника Михаил Карапаунов, че ние, родопчаните, чакаме с нетърпение въздействието на неговото изкуство.
(Михаил Карапаунов - 1928 - 2017 г.)
