Как е построен мостът на "Кемера" край пловдивското село Катуница

Точно коя е годината на строителството, не се знае. В легендата, предавана от поколение на поколение, се твърди, че това е станало през 1838-1842 г., когато е започнато шосето Пловдив - Цариград Мостът е построен от юговски майстори, начело с уста Дели Стоян Николов.

В онова размирно време, характерно с безброй разбойници, майсторите преспивали у свои близки в Станимака. Сутрин рано с 3-4 биволски коли отивали на работа и вечер късно се прибирали да пренощуват. Когато колите минавали през село Катуница, разлайвали кучетата и децата излизали да ги гледат. Това го разказвала баба Елена Петкова от Катуница, починала през 1938 г. на 105 г. С биволски коли превозвали и строителните материали.

Предполагаемата година на строителството е потвърдена от Софийския институт, изследвал хоросана, с който е построен мостът.

Тъй като в района почвата е песъчлива, за да захванат здраво основите, в тях е излято олово. Мостът е с два свода, в средата с кемер, откъдето местността започнала да се нарича Кемера". Така здраво е направен, че до днес не е мръднал. През 1941 г. по него на два пъти преминала колона немски танкове без да му стане нищо.

Първоначално за парапет на моста служили дялани камъни, високи 0.80 м, вградени в моста на разстояние 1 м. След освобождението ни от турско робство камъните са махнати и на тяхно място е изграден тухлен парапет, отгоре покрит с циментова плоча. Размерите на моста са: дължина 40 м, ширина 3 м, височина 8 м, разтвореност на големия свод 9 м, а на малкия - 7 м. Сводовете са изградени с два венеца, като вторият е по-тесен. Мостът е леко прегърбен.

Една от легендите разказва, че за да стане здрав мостът, в основи те му са вградени стъпките на цял керван. Когато той минавал през реката на път за Чепеларе, керванджиите вика- ли "о-хо, о-хо"! Няколко дни след вграждането им керванджиите умрели и душите им всяка вечер ходели до Чепеларе и се връщали до река Марица. В деня на вграждането, когато се допре ухо до водата, се чуват виковете на керванджиите. Това продължава и до днес, разказват старите хора от село Катуница.

Финансирането на моста било извършено от населени ето на село Катуница и Асеновград.

Френският пътешественик д-р Ами Буе пише през 1838 г. "На една половина лефта от Филибе се минава за Станимака по един каменен мост с два свода, наречен "Кемер Кюпрю". При входа на моста има хан и голям кьошк или квадратен чардак, където човек може да си почине и да се наслади на прохладата, идеща от близостта на водата. От това място се разкрива най-красивата гледка към пролома Станимака, един от най-живописните в Родопите".

автор Иван Гащилов