Станимашките хаджии - Родът Сиракови - Иван Гащилов

Костадин Хаджисираков е един от тези, които са посетили Божи гроб със цялото си семейство и за когото има повече сведения. Той е родом от село Югово, от Гащиловите. Жена му, Мария, също е от Югово. Около 1830 година умират родителите му. Той е взет и отгледан от добросъвестни станимаклии , като пораснал, се оженил и създал семейство. Трудолюбието, което притежавал, му помогнало скоро да се замогне и да посети Божи гроб. Това станало след Кримската война.

Костадин живеел на ул "Юговска" до Рибната "Св. Богородица". Тя била в края на града, където хвърляли джибрите в реката. Х. Костадин по професия бил терзия, но се занимавал и с търговия.

Синът на х. Костадин, х. Янко К. Сираков е роден около 1848 година в Станимака, умира около 1917 година. От малък чиракува у грък терзия и търговец. След като усвоява занаята, отваря шивашка работилница на главната улица срещу сегашния хотел "Асеновец". Постепенно се замогва, притежавал буден ум, бил истински русофил. В началото на века х. Янко се занимавал с винарство и търговия на платове, които внасял от Англия, гр. Манчестър. Но скоро фалира и продава дюкяна си на Димитър Попов, негов роднина. Оставил дългове, които синът ми Иван изплатил.

Янко Хаджисираков онаследява и богатството на баща си. Имал къща на два ката, като най-напред първия кат използвал за шивашка работилница, в която е шиел и търгувал с платове. Жената на хаджи Янко се казвала Анка (Анастасия, 1862-1940 г.). Тя също била слугиня у някой си грък, затова двамата знаели перфектно гръцки.

На хаджилък били цели 7 месеца. Жена му до края на живота си употребявала арабски и френски думи. Тя казвала на децата и съседите си: "Аз съм хаджийка и трябва да правя добро, да ми е видено на оня свят". Вратата на дома и никога не се заключвала. Раздавала милостиня на бедни хора, на стари жени, на просяци. Купувала вълна, предяла и плетяла чорапи и ги раздавала на децата. Във всеки чифт слагала и пари. По професия била килимарка, накрая раздала хурките, вретената, дори подарила и двата си стана. Отглеждали и копринени буби. Тъчала в дома си разни черни платове и ги раздавала на вдовици безплатно, не стояла нито минутка без работа. Предяла вълна, коприна и памук, сама си ги подготвяла, а вътъка си купувала. Тъчала и черги за семействата.

Хаджи Янко и семейството му за първи път посетили Божи гроб през 1894 година, а по други данни това станало през 1896 година. Второто му посещение било през 1910 година. Семейството било на хаджилък цели 7 месеца в гра Яра (Уфа). Там живеело едно българско семейство - Шотлеви, които щом пристигнело българско семейство на хаджилък, ги посрещали и дошлите си оставали парите у тях на съхранение. Янко Хаджисираков носел със себе си 600 турски златни лири, депозирал ги у Шотлев и при нужда си теглил. Дъщеря му, Мария, била на 8-10 години и разказвала как посетили Кайро, Александрия, Йерусалим, Ерекон, Назарет, Витлеем и други градове.

(снимката е илюстративна)