В една друга историко-политическа епоха, един управленец е отнасял конкретно своите послания към опазването на планината.
Искам да ви цитирам нещо, което наскоро прочетох и ме впечатли дълбоко. Не затова, че е изречено с традиционния за тогава патос, а заради това, че е някак изпъкващо на фона на безразличието на управляващите ни в последните 30 години на тема "Планини, природа и тяхното опазване" и то в най-мъничката им част. Тази, която касае туризма и насладата от него.
В края на 70-те години Тодор Живков говори за проблемите, които следват от строителството в планините. Той казва следното:
"Изобщо към строителството в нашите планини следва незабавно да обърнем най-сериозно внимание, докато не е станало късно. Стихийността, беззаконието, безплановостта, ведомствеността тук трябва да бъдат ликвидирани по най-категоричен начин.
Навярно и някои планове вече са доста остарели. Например плановете за строеж на всевъзможни пътища из планините, с които се обезличават и обезобразяват съкровени и неповторими български места.
Световната практика е съвършено ясна: пътища се строят до подножието на планината, нагоре водят само лифтове и туристически пътеки. Не бива по никакъв начин да се допуща нито един български връх да бъде окаден с бензинни пари".
