В района на общините Сатовча и Гърмен има няколко сакрални места. Тук те са основно организирани около провиралките. Тунелът, мястото, през което тялото преминава, за да отиде от едно пространство в друго, е култово действие, с отглас още от времето на траките или древните народи, обитаващи тези места.
Идеята на "провирането" е по-скоро идеята на преминаване и неговата връзка с вярванията на траките за задгробен живот и прераждане, пречистване, умиротворение. Такива провиралки може да видите и в Странджа и на други места по Родопите, като най-голямата, разбира се е подстъпът към Караджов камък.
Когато туристът тръгне над Крибул (средноголямо село в община Сатовча), хем да си направи пешеходната разходка, хем да се провре през провиралката, остава с усещане за нещо нечистоплътно (да го кажем така).Отворените ножици, разсипаното брашно, носилките, патериците, дрехите по дърветата, създават едно плашещо усещане и тревога, нежели допир с мистичното, възвишеното и божественото.
Има един нов тренд в туризма, който е наричан "Dark tourism". Там имаме търсене на изживявания на места, свързани със световни трагедии или катаклизми. Основни дестинации са Помпей, мястото на Кулите - близнаци, концлагера Аушвиц, Припят, Хирошима и Нагасаки.Та наистина можем да си кажем, че и в България си имаме дестинация за "Дарк" туризъм, колкото и налудничаво да ви звучи.
Например, споменатия по-горе Караджов камък не е харесван от хората, включително и от мен. Там има един "бял шум", който те държи винаги в напрежение и тревожност. Но то е съвсем леко и периферно. На Крибул е брутално!
Ходил съм два пъти, като последния заведох и приятели. Наблюдавах лицата им, всеки беше в потрес. И заради "декора" и заради вече наситеното с енергия място.
Та цялата ми идея е, че "завиваме" с дрехи възможността една дестинация да е перспективна и я опаковаме в битуването на местните вярвания, чиято изразност е плашеща и убива всякаква възможност за развитие на това място и превръщането му в обект, харесван от туристите.
