Арх. Стоил Стоилов със сериозна критика относно идейния проект за Покрит пазар в Асеновград през 1998 г.

Пресата ни извести, че общината ни с подкрепата на „Програмата за развитие на ООН“ ще строи в близко бъдеще посочения обект. Признавам, че съм изненадан, а може би и не само аз, от експресното решение. Учудва ме изборът на мястото – защо именно там? Защо отново общественото мнение е пренебрегнато при решаването на толкова важен въпрос, засягащ битието на града ни и населението? Става дума за строеж на „Покрит пазар за промишлени и селскостопански стоки“. И то непосредствено южно от училище „Св. княз Борис I“. Решението е твърде прибързано. „Десет пъти мери, един път режи!“ Позволете ми да възразя по следните причини:

1. Мястото е в периферията на града и е разположено северно, докато същият се развива мощно в южна и югозападна посока.
2. Ще обслужва неправомерно и непълноценно жителите.
3. Мястото е изолирано от центъра на града.
4. Затруднена е комуникацията и липсват връзки с градската инфраструктура.
5. За жителите от кварталите „Изток“ и „Запад“ мястото е прекалено отдалечено. А за тези от Родопи?
6. Анулира спортен застроен терен, басейн, минерални съоръжения и други.

Така че бих могъл да заявя: мястото е избрано нецелесъобразно. Най-вече ще спре перспективното развитие на града в тази посока. И ще струва прекалено скъпо.

Мястото на посочения обект подхожда да е в центъра на града. Защо не в триъгълника около площад „България“ или в началото на ул. „6-ти януари“? Би следвало да се потърсят и други места. Общественото мнение би помогнало и на главния архитект, който е все зает и бърза – не му остава време да ни изслуша.

Ще ми се да мисля, че „Програмата за развитие на ООН“ не би затруднила общината ни и трябва да се търсят чрез общественото мнение подходящи решения за най-доброто обслужване на населението.

Притихналата временно река Чая е в очакване на проучване, изправяне на коритото, а може би и стесняването му. Налага се да не я пренебрегваме. Та тя е нашето бъдеще! Нека не забравяме това! А тя ни донесе и богатства – много инертни строителни материали: прекрасен пясък, ами чакъл... да не говорим за камъка, готов за зидане! Богатство, така пръснато. И няма кой да го събере при тая нужда за строителни материали. И кой би възразил, че нашата Чая се нуждае от повече внимание, обич и уважение...

автор арх. Стоил Стоилов
вестник "Вестител" 1998 г.