Водата в аязмото на параклис "Св. Пантелеймон" в асеновградското село Долнослав се върна след десетилетия отсъствие

Интервю със протойерей Стилиян Георгиев за ремонта на параклис „Свети Пантелеймон“ в село Долнослав

– Отче Стилиян, какви дейности в момента се извършват около параклис „Свети Пантелеймон“?
– В момента се извършва ремонт, който засяга както вътрешното, така и външното пространство около параклиса. Целта ни е да обновим мястото и да го направим по-достъпно и приветливо за посетителите.

– Какво ново се прави във външната част на храма?
– Пред самия вход на параклиса, който е от западната страна, вече са положени каменни плочи – тикли. Това стана с помощта на работници от фирма „Запрянови“, за което сме благодарни.

– А какво предстои във вътрешното пространство?
– В самия олтар в момента има замазка. Предстои да се положат плочки или теракота, за да се подобри както визията, така и функционалността на помещението.

– Има и аязмо в района. Какво се случва там?
– Да, в югозападния край на параклиса има аязмо, до което се слиза по стълби. Интересното е, че през последните две години водата там се е възвърнала и отново има вода, което е радостен знак за всички.

– Какви са бъдещите ви намерения за пространството около параклиса?
– Планираме да се постави хубава ограда, както и нови пейки. Идеята е мястото да стане по-уютно и удобно за всички, които идват да се молят или да го посещават.

– Празникът на параклиса също има значение за местната общност. Какво бихте казали за него?
– На 27 юли се отбелязва празникът на „Свети Пантелеймон“. В ранни години той е бил особено силен духовен момент за района – хората са идвали, участвали са в богослужения, дори са преспивали край параклиса.

– Тази традиция обаче е прекъсната във времето?
– Да, за съжаление през последните три-четири десетилетия тази практика е занемарена. Но моето желание е да я възстановим и отново да върнем живия дух на празника.

– Как виждате бъдещето на параклиса?
– С много труд и общи усилия ремонтът и обновяването продължават. Надявам се мястото отново да се превърне в жив духовен център за хората.

– Благодарим ви, отче Стилиян.
– И аз благодаря.