Гроздоберът, ромите и кусурите на демокрацията в Асеновград от края на миналия век


На 12 и 13 септември 1997 г. беше проведен масов гроздобер в Асеновградското землище. Береше се и гроздето от тежките“ сортове, за които от старо време знаем, че са ги брали, като падне сняг. От такова грозде и Чорбаджака правил прочутата „Малага“. Причината да го берем септември е, че не можем да го опазим! Някои са набрали по 50-60 кг от декар, а един наш съгражданин си берял по реда и в същото време от другата страна берял „брат“ му ром.

„Абе, това си е моето лозе“. „Нека бе, бери си и ти, кой ти пречи?“ – рекъл ромът

Ако всеки си платял пъдарщината, щели да се съберат 10 млн. лв., а са събрани 70-80 хил. лв. Въпросът е ако тези милиони бяха събрани, щеше ли да се опази продукцията? Та на ли пъдарите си ги имаше, та и моторизирана полиция отгоре пак от нас им е платено, даже дето нямаме лозя.

Пьдарщината да се събира не от пъдарите с квитанция, а с договори, та като платиш, някой после да отговаря, че гроздето го няма. То сега все едно си даваш багажа на гардероб, плащаш, а после ти казват. че влязъл някакъв и ти задигнал куфара. Пий една студена вода. Пък и не се ли оправдаваме, като хвърляме всичко върху ромите? Тези роми ги имаше и преди демокрацията. И тяхната хич не е лесна. Може и да се променят нещата сега, като влязат във властта. Пишат, че нараснали със 150 хиляди души. Колко му е след някоя и друга година да станат мнозинство и когато вземат цялата власт, да му мисли, който е плюл по техен адрес.

В Китай разстрелвали по стадионите, в Заир режели ръцете.

През 1928 г. в Станимака публично обесили двама души за множество дребни кражби. След това казват, че десетки години не се е чуло за нещо откраднато. Само че сега, в края на двайсти век, при демокрацията е немислим абсурд да се говори за бесилки. Щото тя, нашата демокрация, си има разните харти за човешки права, етноси, малцинствени и какви ли не щеш групи. Имаме си и стройна правораздавателна система, абе с две думи казано – всичко за човека, престъпник. Та така – може и дефектна, с кусури, но да е демокрация.

автор Иван Матеев
вестник "Вестител"