В традиционния календар лозарството е свидетелство за народопсихологията ни. Зарязването е толкова старо, колкото древно е и лозарството по нашите земи. В Асеновградския край лозата се отглежда още от дълбока древност.
Римският историк Плиний сочи, че за първи път лозата е била отглеждана от тракиеца Евмолп. Географът Страбон уточнява, че за първи път лозата е засадена от траките. Когато Александър Македонски (Велики) посетил главното тракийско светилище в Родопите на върха Зелмисос, принесъл там жертва от вино. Омир в „Илиада“ сочи, че „аргите са носели в Троя тракийско вино“. С народно веселие и проливане на вино били отбелязвани Дионисиевите тържества, посветени на бога на младостта и виното. Понякога се е стигало и до изстъпления под напора на искрящото вино. Римляните при веселия често прокламирали „In vino veritas“ – „Във виното е истината!“.
Верни на тракийската традиция, и днес можете да чуете от домакините, подканващи гостите: „Изпийте си до дъно виното, защото нямаме съд за оцет. Пък и "кандило се долива“.
За виноделието в Пловдивския край свидетелстват и археологически находки: каменен релеф, бране, пренасяне и преработка на гроздето във вино, както и монети, сечени през I в. сл. Хр., на които е отпечатан образът на Дионисий с грозд в ръка.
За виноделието в Пловдивския край свидетелстват и археологически находки: каменен релеф, бране, пренасяне и преработка на гроздето във вино, както и монети, сечени през I в. сл. Хр., на които е отпечатан образът на Дионисий с грозд в ръка.
Едно днес е неоспоримо – лозарството в Асеновградския край има стара слава, която не е отшумяла и до днес – от малагата на Чорбаджака, до нови винени сортове, известни далеч зад границите на родината. И не само известни, но и търсени.
Покойният академик Николай Хайтов в книгата си „Асеновград в миналото“ отбелязва, че „подобно на траките, които не обръщали дълбоко земята, а правели в нея дупки със специални железни колове и пъхали лозовата пръчка, и старите станимашки лозари вземали отбрани едногодишни лозови пръчки, забучвали ги в земята и на третата година давали плод“. Оттогава е останала поговорката „Бучни пръчка – пий вино!“. В днешно време при съвременните технологии тази философия на лозарството няма приложение.
Покойният академик Николай Хайтов в книгата си „Асеновград в миналото“ отбелязва, че „подобно на траките, които не обръщали дълбоко земята, а правели в нея дупки със специални железни колове и пъхали лозовата пръчка, и старите станимашки лозари вземали отбрани едногодишни лозови пръчки, забучвали ги в земята и на третата година давали плод“. Оттогава е останала поговорката „Бучни пръчка – пий вино!“. В днешно време при съвременните технологии тази философия на лозарството няма приложение.
На 26 май 1706 г. на път за Бачковския манастир през Станимака минава специалният пратеник и личен пазител на френските кралски ценности д-р Пол Люка. Той се възхищава от уредените край града лозя, „които давали превъзходни вина“. Впечатлява се от големите линове, „цели четвъртити стаи, които са измазани с цимент, смесен с дървено масло, поради което изглеждат като да са от червеникав мрамор“.
През 1892 г. на Първото изложение в Пловдив станимашката малага спечелва златен медал, а една от докараните на изложението бъчви била дълга 40 педи и висока 8 стъпала, тъй че позволила в нея да се помести кръчма със столове и маси. За старата слава на лозарска Станимака свидетелства и фактът, че две от големите ѝ махали – „Амбелино“ (от ампелос – лоза) и „Ципрохори“ (джибри), са свързани с производството на вино.
Запазена статистика сочи, че през XIX век в Станимака се е преработвало 35 милиона оки грозде и се е добивало 1 500 000 литра вино и ракия. Затова е бил оправдан интересът, с който се е очаквало зарязването. То наистина е било празник на града.
Запазена статистика сочи, че през XIX век в Станимака се е преработвало 35 милиона оки грозде и се е добивало 1 500 000 литра вино и ракия. Затова е бил оправдан интересът, с който се е очаквало зарязването. То наистина е било празник на града.
Срещу самия ден на свети Трифон Зарезан надничарите, наричани бааджии, тръгвали с дискос из града, за да събират пари за закупуване на вол за курбана. След обяд, с брадви в ръце, водени от музиканти, с шум и веселие, отивали в гората, за да осигурят дърва за курбана. На самия ден с бъклици и бъкели с вино, празнично облечени, предвождани от музики, се отправяли към лозята. По-възрастните опитни резачи водели със себе си младите лозари, на които предавали тайните на резитбата, за да дават лозите повече грозде. И им заръчвали да помнят, че „лозето не ще само резитба, но иска грижи и постоянен труд!“.
Годините отшумяват. Традицията на зарязването се предава от поколение на поколение, обогатява се по форма и съдържание обработването на лозовите насаждения, при ползване постиженията на селскостопанската наука и техника.
Годините отшумяват. Традицията на зарязването се предава от поколение на поколение, обогатява се по форма и съдържание обработването на лозовите насаждения, при ползване постиженията на селскостопанската наука и техника.
Останало е и да се отслужва водосвет с молебен в параклиса „Св. Трифон“, да се наричат пожелания за плодородие през годината, да се хапне курбан за здраве, да се дава хъс на борците и естествено – да се вдигат наздравици, преди всичко за червеното вино, но и за бялото, пеейки „Ой вино, вино, ти бяло вино, защо не си червено?!“.
Дегустиране, веселие, закачки и хора и доказване „Мойто е по-добро!“. Пък и предупреждения – „Внимавайте, в бъчвата виното е мирно, но като се прекали – страшно лудее!“. Тогава някой, чел библейския Еклесиаст, ще подметне: „Вино и музика веселят сърцето, но по-добро от едното и другото е обичта към мъдростта“. Някой с думите му ще се похвали – „Направих големи работи – съградих си къща и си насадих лозе“. Аз ще допълня пак с думи на Еклесиаст – „Яжте радостно хляба си и пийте с радостно сърце виното, щом Бог има благоволение към работите ви... и не се опивайте!“.
Ех, вълнуващ празник е – едно свидетелство за силата на народната традиция и богатата душевност на българина. Затова на всички: „Наздраве! До зарязването догодина! Дай, боже! Но всичко с мярка!“.
автор хаджи Славчо Кисьов
вестник "Вестител" 2008 г.
Дегустиране, веселие, закачки и хора и доказване „Мойто е по-добро!“. Пък и предупреждения – „Внимавайте, в бъчвата виното е мирно, но като се прекали – страшно лудее!“. Тогава някой, чел библейския Еклесиаст, ще подметне: „Вино и музика веселят сърцето, но по-добро от едното и другото е обичта към мъдростта“. Някой с думите му ще се похвали – „Направих големи работи – съградих си къща и си насадих лозе“. Аз ще допълня пак с думи на Еклесиаст – „Яжте радостно хляба си и пийте с радостно сърце виното, щом Бог има благоволение към работите ви... и не се опивайте!“.
Ех, вълнуващ празник е – едно свидетелство за силата на народната традиция и богатата душевност на българина. Затова на всички: „Наздраве! До зарязването догодина! Дай, боже! Но всичко с мярка!“.
автор хаджи Славчо Кисьов
вестник "Вестител" 2008 г.
