Много често асеновградските вестници пускат гръмки заглавия. В началото на миналия век една такава статия ни описва бляскава перспектива пред асеновградското село Бачково и създаването на уникален туристически център. Както обаче често се случва в Асеновград, всичко е по-скоро силни заявки, отколкото реално случили се неща.
Четвърт век по-късно не само този туристически център го няма, но почти никой не си спомня за него. Затова ви предлагам дословно текста от тази публикация:
"Преди няколко месеца в Бачково стартира уникален информационно-туристически център, подкрепен от европейски фондации, инвестирали значителни средства в проекта. За съжаление, голяма част от парите са необходими за завършването на проекта, като по груби сметки са нужни още петдесет хиляди швейцарски франка, коментира бачковският кмет Димитър Стоянов. Още преди една година швейцарска агенция е депозирала двадесет хиляди франка специално за рекламиране на центъра.
Обявени са и данни от анкета сред населението, която демонстрира поразително единство и нетърпение. Хората са нетърпеливи, защото туризмът е безалтернативен начин за препитание. Кметството събира оферти за туристически бизнес, твърди кметът. Най-печелившият вариант ще бъде, ако едновременно с туристическите инвестиции в самото село се започне реализирането на отлежаваща вече години програма на ООН „Устойчиво развитие – двадесет и първи век“, но до пари не се стига.
Обявено е, че до дни трябва да изчезнат всички търговски бараки, наредени по манастирската пътека, като търговците ще имат гарантирани места в новия стилен комплекс. Досега обаче не само че неугледните бараки не са преместени, но и масово не са законни. Това е работа на манастира, но е категоричен и селският кмет. Бачковци дори открито завиждали на манастирското братство за гарантираните им инвестиции от спонсори, но пък се радвали, че с новия манастирски комплекс в съседство по-бързо щели да станат швейцарското село „на входа“ на Родопите".
