Легенда за "Малинина поляна" край асеновградското село Тополово

поляната край параклис "Св. Георги"

Много са срещите ми с родения в село Тополово Илия Тенев и често съм слушал неговите разкази. В един от разговорите ни записах една легенда – за Малинина поляна край селото. Ще я предам така, както ми я разказа той.

Имало в село Тополово мома на име Малина – много хубава, но и смела. Една вечер няколко моми се събрали на седянка у нейна дружка. Работели си момичетата, приказвали, пеели песни – както на всяка седянка. Дошли и ергени, наредили се до своите избраници. Малина харесвала един момък, а и той я харесвал, но все още не се решавал да ѝ признае любовта си.

В разгара на седянката започнали да спорят кой би се осмелил да отиде нощем до поляната, която се намира на два километра от селото, над параклиса „Св. Георги“. Всички моми признали, че не смеят да отидат, а и много от ергените замълчали. Тогава се обадила Малина. Казала, че не се страхува от нищо и може да отиде, където ѝ кажат. Обзаложила се с един от ергените, че ако отиде и се върне, той ще ѝ купи копринена забрадка.

Преди да тръгне, един от ергените ѝ казал:
– Ето ти моя нож. Забий го на поляната, за да видим утре дали си ходила дотам.

Не вярвали момите, а още по-малко ергените, че Малина е способна на такава смела постъпка.

Девойката излязла от къщата и тръгнала към параклиса „Св. Георги“. Отминала крайните къщи на селото, после и параклиса „Св. Архангел“, изкачила се по-нагоре до извора „Качок кладенец“. На мястото, където се събират двете реки, поела наляво и стигнала до поляната под връх Баба Мезере, където имало гроб.

Вечерта била тиха и спокойна. Луната огрявала девствения лес, а сенките на дърветата пробягвали по поляната, сякаш самодиви играели хоро. Малина клекнала, извадила ножа от клина си и го забила в земята. Понечила да стане, но не успяла да се изправи. Нещо я дърпало към земята. Страх сковал девойката и тя се строполила безжизнена.

Младежите чакали да се върне, за да видят кой е спечелил облога, но зора зазорила, а Малина не се появила. Тръгнали да я търсят. Стигнали до поляната и я намерили – вече мъртва. Повдигнали я и видели, че ножът е забит през престилката ѝ в земята. Тогава разбрали от какво и как е загинала девойката.

Оттогава тополовчани нарекли поляната „Малинина“.

Една легенда – едновременно романтична и поучителна – която преминава през годините, преразказва се и се променя, но името на поляната остава. Илия Тенев ми я разказа, за да се съхрани във времето и да се помни от бъдещите поколения.

автор Ангел Кръстев
вестник "Вестител"