В православните християнски общности има особена категория хора, които още от най-ранните времена на религиозната свобода са изобразявани в храмовите пространства (обикновено в притворите). Това са т. нар. „ктитори“ или, казано на съвременен език – дарителите.
Самата дума „дарител“ ясно говори, че чрез акта на помощ към храмовете или манастирите ктиторите обдаряват, т.е. те не инвестират, очаквайки възвръщаемост и печалба. Дават доброволно и завинаги.
В този ред на мисли си давам сметка колко нелепо е да се коментира съвестта на дарителите – едва ли не, че те си купуват индулгенции. Парадоксът е в две направления. Първото е, че огромна част от коментиращите не са част от християнската общност. Второто е, че почти винаги тези хора не са сложили „тухла върху тухла“.
Православните християни уважават дарителите, защото чрез техните жестове на благодетелност се създава по-благолепна среда за цялото общество от вярващи.
Не е уместно човек, който не е част от една общност и ни най-малко не я разбира, да се опитва да я съди или да прави неуместни коментари.
