В края на миналия век, материал в местната преса предава настроенията на негодувание от незавидното положение, в което са поставени жителите на високопланинското асеновградско село Мостово. Разбира се, появява се поредна партия, която поема поредния ангажимент пред местното население.
Ето дословно и самият текст:
"На 28 ноември 1998 г. в село Мостово беше учреден клуб на Българската евролевица. Двадесетината учредители не скриха общото разочарование и недоверчивост към всички и за всичко. „Червените ни лъгаха, сините ни лъгаха, сега и със зелените да опитаме".
Какво беше докарало тези горди планинци до отчаянието и апатията? Нали знаят, че сме в преход, реформи, валутен борд? На чаша вино в кафенето хората се разприказваха. Един през друг скачаха от тема на тема.
Съдържателят на кафенето пуска телевизора и виждаме само силуети. „Този е най-добрият в селото. Имаше една антена или препредавател, но преди време дойдоха едни младежи и я демонтираха. Чия беше и кой я демонтира, не знам, но важното е, че вече я няма. Като ни натисне снегът, и вестници не идват. Новините ги научаваме отлежали.“ Имало в селото 3 телефонни поста, но само един е разкрит – в кметството.
Кметът бил много добър човек. Добър, ама другоселец. Там, в Мостово, повечето хора са бедни. Представителят на властта обаче казвал, че щом човек има крава, няма право на помощи. Правилно са разбрали хората, че от едната страна стои законът, а от другата – чиновникът.
Кметът бил много добър човек. Добър, ама другоселец. Там, в Мостово, повечето хора са бедни. Представителят на властта обаче казвал, че щом човек има крава, няма право на помощи. Правилно са разбрали хората, че от едната страна стои законът, а от другата – чиновникът.
Но каквото дава законът, дава ли го чиновникът? Малко преди снега „ВиК“ разкопали за ремонт и сега някои хора не могат да си нахранят животните. То и без това кой има, кой няма фураж. Щото картофената реколта тази година е много слаба и на това отгоре правителството, вместо да ги дотира, за да оцелеят, взе решение да се внесат 40 хиляди тона картофи, та сега и това, което имат, се чудят как да го реализират или заменят за фураж.
Най-важното нещо си остава пътят. Това е артерията, кръвта. Без пътя ще си останем обезкръвени. Всички управници от много години са обещавали и пари са гласували в Общинския съвет, но фактът е, че пътят си е път за мулета. Хората говорят, че местен бизнесмен предложил да финансира напълно чакълирането на пътя, но му били казали да даде парите, защото за работата си има легитимни организации. Пък той, човекът, им нямал вяра. Седем километра е този пресловут път. От Мостово на около два километра е Кръстова гора. Ако се оправи дотам пътят, за посетителите от Хасковско, Кърджалийско, ще се скъси чувствително разстоянието, пък и за Асеновград ще е по-близо и по-удобно. Това може да създаде и някакви форми на поминък, с което оживяването на с. Мостово е сигурно.
Планинците тъжно констатират, че преди кметските избори г-н Б. Малинов (
Божидар Малинов е бил кмет на община Асеновград в периода
1995 г. – 1999 г) често ги посещавал, но откакто го избрали, ги позабравил. То вярно, че е много зает, но хората си мислят и друго, защото ако им е обещавал, сега трябва да каже ще се изпълнят ли обещанията?Евролевицата пое ангажимент за съдействие и настояване пред съответните общински власти за спешно уреждане на въпроса с телефоните, за търсене възможности за финансиране реконструкцията на пътя и да не ги забравя, въпреки че не е на власт.
Пътят към Европа, казват мостовци, минава през село Мостово, макар и само на шега. Селото е едва на 30 км от Асеновград и около седем километра от него е сякаш от времето на Иван Асен II. Знаем, че по света има негърски племена, индианци, аборигени, живеещи като първобитните хора, но на хиляди километри от цивилизацията.
Ще посрещнат ли мостовци двадесет и първи век като аборигени?".
Ще посрещнат ли мостовци двадесет и първи век като аборигени?".
автор Иван Нейков
вестник "Вестител" 1998 г.
вестник "Вестител" 1998 г.
