Международният футболен съдия Борис Трендафилов – една от спортните емблеми на Асеновград


Стане ли дума за футболно съдийство, винаги си спомням за нашия съгражданин Борис Трендафилов. И сега сякаш чувам неговия ясен и отчетлив глас с категоричност в изказа. Сякаш виждам и лицето му със сериозното изражение, готово да реагира моментално на всяка ситуация.

Борето, както го наричахме ние, неговите многобройни приятели и почитатели, е роден на 21.09.1931 г. Той е най-малкият от шестте деца на Костадин и Стойна Трендафилови, сред които има лекари, стопански дейци и икономисти. Родителите му идват в Асеновград през 1920 г. като бежанци от с. Дряново – Серско.

Борис Трендафилов от дете се влюбва във футбола и тази магия се превръща и в негово призвание. Той е основател на детски махленски футболен клуб, на който дава патриотичното име „Трицвет“. По-късно оцветява с цветовете на националния трибагреник входната врата на жилището си и тази на гаража. Една от стаите превръща в своеобразен музей на футбола.

Като ученик в асеновградската гимназия е включен в организацията на околийска спартакиада, проведена на 24 май – в деня на светите братя Кирил и Методий – в Садово. А като войник генерал Делчев му възлага организирането на финала на футболна среща между „Ударник“ – Стара Загора и отбора на ВВС – Пловдив, играна в Асеновград.

От 1951 г. е дипломиран футболен съдия след успешно завършен курс в групата на популярния г-н Кавалджиев. От 1956 г. (след военната си служба) се включва активно във футболното съдийство.

От 1960 до 1980 г. е включен в листата на съдиите, ръководещи срещи от републиканските „Б“ групи. Много скоро е забелязан от създателите на съдийския правилник в нашата страна Георги Аджаров и Стефан Янчев. На поредния национален съдийски семинар в Ямбол му възлагат ръководството на футболна среща с учебна цел, която е обсъждана от присъстващите на семинара.

През 1969 г. Борето извежда на националния стадион „Васил Левски“ отборите на тогавашните „Левски-Спартак“ и „Дунав“ – Русе. Тимът на софиянци е предвождан от легендата на българския футбол Георги Аспарухов – Гунди. (на снимката) И за кой ли път нашият Трендафилов, горещ привърженик на „Левски“, е отличен за безупречно и безпристрастно съдийско ръководство.

Така той попада и под вниманието на големите. Не случайно през 1972 г. е включен в списъка за ръководене на международни футболни срещи. Дебютът му е в Ереван в мач между тамошния „Арарат“ и „Апоел“ (Кипър). Първата му ръководена среща от „А“ РФГ е дербито на Пловдив между 

„Локомотив“ и „Марица“, завършила с 2:0 за „Марица“, чийто капитан тогава е асеновградчанинът Стоян Мазнев. Още три пъти ръководи напрегнати пловдивски дербита. Петото е между ветераните на „Ботев“ и „Локомотив“ по случай 60-годишния юбилей на железничарския отбор. С това Борето постига своеобразен рекорд, с какъвто никой друг негов колега не може да се похвали – пет последователни, безупречно ръководени дербита в Пловдив.

След тях му възлагат и морските дербита „Черно море“ – „Спартак“ (Варна), както и „Черноморец“ (Бургас) – „Спартак“ (Варна). Своеобразен е и рекордът му като председател на асеновградската футболно-съдийска колегия, която той успешно ръководеше до последния ден от живота си.

Заради безупречната му свирка през 1975 г. Борис е признат за съдия №1 на България и му поверяват откриването на републиканския шампионат 1975/1976 г. в София между ЦСКА и „Ботев“ (Враца). Развоят на събитията на игрището е драматичен, но мигновените реакции, съпроводени от точната свирка на Борис, както и неговата категоричност, справедливост и сериозност, не допускат ескалация на напрежението. Срещата завършва с победа за гостите от Враца с 3:2.

Всички медии, включително и националната телевизия, която излъчва мача пряко от Борисовата градина, оценяват ръководството му като рядко срещано, творческо (с усет към авантажните положения) и показно. И за първи път в специалната седмична класация за най-добрите футболисти се появява и снимка на съдия. 

След този мач първи в съдийската стая влиза заслужилият треньор Манол Манолов от победения отбор, за да поздрави Борето за безупречното ръководство на срещата.

Следват многобройни и отговорни срещи, от които Борето излиза бурно аплодиран от многобройните запалянковци. Зареждат се и международните му ангажименти. В Солун той ръководи финала за Балканското първенство между Гърция и Югославия и получава благодарствено писмо за безупречното си съдийство.

И неслучайно през 1977 г. на официална церемония Световната футболна централа (ФИФА) връчва на Борис Трендафилов най-високото си отличие – златна значка, която го радва до края на живота му.

Радват го и децата му. Синът му Георги се изявява успешно като футболист на „Асеновец“, по-късно играе в „Етър“ и „Академик“ (Свищов), където е и старши треньор. Впоследствие отговаря за футбола в Югоизточната „В“ група. Дъщеря му Стела е инженер в Завода за заточващи машини.

Не малко асеновградски футболни съдии, официално прекратили активната си дейност, не се откъсват от футбола. Голям пример в това отношение е Борис Трендафилов, който се пенсионира в края на 1991 г. от завод „Асенова крепост“, където работи като икономист и снабдител.

Макар и всепризнат международен съдия (официално прекратил съдийската си дейност през 1982 г.), той дълги години продължава да ръководи, предимно безвъзмездно, мачове в Асеновград и околните селища – с единствената цел да допринесе за издигането нивото на футбола.

Със същата мисия често посещава и децата от Дом „Таню войвода“, на които подарява футболни топки като личен жест.

За своите успехи във футбола, с които прославя Асеновград и България, и за активната си обществена дейност, Борис Трендафилов е удостоен с високото звание „Почетен гражданин на Асеновград“.
 
На снимката Борис е в официална съдийска униформа, с отличителния знак на ФИФА и футболна топка. И на тази снимка той остава все така сериозен и отдаден на футбола. През 1969 г. Борето извежда на националния стадион „Васил Левски“ отборите на тогавашните „Левски-Спартак“ и „Дунав“ – Русе. Тимът на софиянци е предвождан от легендата на българския футбол Георги Аспарухов – Гунди.

автор Харалампи Станчев
вестник "Вестител"