Стане ли дума за футболно съдийство, винаги си спомням за нашия съгражданин Борис Трендафилов. И сега сякаш чувам неговия ясен и отчетлив глас с категоричност в изказа. Сякаш виждам и лицето му със сериозното изражение, готово да реагира моментално на всяка ситуация.
Борето, както го наричахме ние, неговите многобройни приятели и почитатели, е роден на 21.09.1931 г. Той е най-малкият от шестте деца на Костадин и Стойна Трендафилови, сред които има лекари, стопански дейци и икономисти. Родителите му идват в Асеновград през 1920 г. като бежанци от с. Дряново – Серско.
Борис Трендафилов от дете се влюбва във футбола и тази магия се превръща и в негово призвание. Той е основател на детски махленски футболен клуб, на който дава патриотичното име „Трицвет“. По-късно оцветява с цветовете на националния трибагреник входната врата на жилището си и тази на гаража. Една от стаите превръща в своеобразен музей на футбола.
Като ученик в асеновградската гимназия е включен в организацията на околийска спартакиада, проведена на 24 май – в деня на светите братя Кирил и Методий – в Садово. А като войник генерал Делчев му възлага организирането на финала на футболна среща между „Ударник“ – Стара Загора и отбора на ВВС – Пловдив, играна в Асеновград.
От 1951 г. е дипломиран футболен съдия след успешно завършен курс в групата на популярния г-н Кавалджиев. От 1956 г. (след военната си служба) се включва активно във футболното съдийство.
От 1960 до 1980 г. е включен в листата на съдиите, ръководещи срещи от републиканските „Б“ групи. Много скоро е забелязан от създателите на съдийския правилник в нашата страна Георги Аджаров и Стефан Янчев. На поредния национален съдийски семинар в Ямбол му възлагат ръководството на футболна среща с учебна цел, която е обсъждана от присъстващите на семинара.
През 1969 г. Борето извежда на националния стадион „Васил Левски“ отборите на тогавашните „Левски-Спартак“ и „Дунав“ – Русе. Тимът на софиянци е предвождан от легендата на българския футбол Георги Аспарухов – Гунди. (на снимката) И за кой ли път нашият Трендафилов, горещ привърженик на „Левски“, е отличен за безупречно и безпристрастно съдийско ръководство.
Така той попада и под вниманието на големите. Не случайно през 1972 г. е включен в списъка за ръководене на международни футболни срещи. Дебютът му е в Ереван в мач между тамошния „Арарат“ и „Апоел“ (Кипър). Първата му ръководена среща от „А“ РФГ е дербито на Пловдив между
„Локомотив“ и „Марица“, завършила с 2:0 за „Марица“, чийто капитан тогава е асеновградчанинът Стоян Мазнев. Още три пъти ръководи напрегнати пловдивски дербита. Петото е между ветераните на „Ботев“ и „Локомотив“ по случай 60-годишния юбилей на железничарския отбор. С това Борето постига своеобразен рекорд, с какъвто никой друг негов колега не може да се похвали – пет последователни, безупречно ръководени дербита в Пловдив.
След тях му възлагат и морските дербита „Черно море“ – „Спартак“ (Варна), както и „Черноморец“ (Бургас) – „Спартак“ (Варна). Своеобразен е и рекордът му като председател на асеновградската футболно-съдийска колегия, която той успешно ръководеше до последния ден от живота си.
Заради безупречната му свирка през 1975 г. Борис е признат за съдия №1 на България и му поверяват откриването на републиканския шампионат 1975/1976 г. в София между ЦСКА и „Ботев“ (Враца). Развоят на събитията на игрището е драматичен, но мигновените реакции, съпроводени от точната свирка на Борис, както и неговата категоричност, справедливост и сериозност, не допускат ескалация на напрежението. Срещата завършва с победа за гостите от Враца с 3:2.
Всички медии, включително и националната телевизия, която излъчва мача пряко от Борисовата градина, оценяват ръководството му като рядко срещано, творческо (с усет към авантажните положения) и показно. И за първи път в специалната седмична класация за най-добрите футболисти се появява и снимка на съдия.
