През 2002 г. Живко Колев публикува материал в местната преса, описващ срещата му с най-възрастният жител на асеновградското село Златовръх. Ето дословно и текстът от този материал:
"В моето село Златовръх хората, преминали границата на 90-те години, се броят на пръсти: Атанаска Георгиева, Атанаска Русафова, Дафина Рускова и Петър Александров.
Баба Наска Георгиева е вече на 94 години. Родила се и израснала в многодетно семейство. Били са шест братя и една сестра. Колкото и пъти да премина покрай двуетажния ѝ дом, все ще я видя седнала пред входната врата, усмихната и любезна с всеки, който мине покрай нея. Този ден реших да се отбия, да поседна до нея и да поговорим за нейното дълголетие.
Още отрано тя поема отговорността да помага на майка си за отглеждането на братята си и едновременно с това да ходи на нивата още в ранни зори, да бере тютюн, да копае.
Ненавършила 15 години, тя се омъжва за Тодор Динчев, разбира се, с благословията на своите родители. От този брак им се раждат три деца – Йордан, Карамфилка и Георги. Освен за децата си и за земеделската работа, тя е трябвало да се грижи и за болния си свекър, останал сам. Ушите чуват, сърцето ѝ отмерено отброява годините. Тя и сега още си спомня преживяното през годините.
Ненавършила 15 години, тя се омъжва за Тодор Динчев, разбира се, с благословията на своите родители. От този брак им се раждат три деца – Йордан, Карамфилка и Георги. Освен за децата си и за земеделската работа, тя е трябвало да се грижи и за болния си свекър, останал сам. Ушите чуват, сърцето ѝ отмерено отброява годините. Тя и сега още си спомня преживяното през годините.
„Бяха тежки години, имаше голяма мизерия, глад, имаше и весели дни и години – разказва баба Наска, – но като гледам днешното ново време, като че ли е по-тежко и по-лошо от тогава. Днес младите са тъжни, нямат работа, пенсийките ни са мизерни, няма здрав човек, няма спокойствие, няма веселия и празници. Защо е така?...“
До навършване на 93-та си година тя е работила усилено на двора и е помагала на младите, но от няколко месеца насам ръцете ѝ отказват да изпълняват заповеди – изтръпват и я болят, ето защо на помощ идва дървеното бастунче. Днес тя живее в компанията на своя най-голям син, Йордан (74 г.), останал вдовец. Около нея из двора чуруликат правнучета, а внуците са забързани в различни посоки, за да вадят насъщния, и нямат много време за разговори.
Когато я попитах каква е рецептата за дълголетие, тя ми отговори:
„Трябва човек да се труди, да не го мързи и повече да се весели. През живота си не пазех диета. Опитвах от всичко, повече ядях лютиво и кисело. Обичах много таратор. Аз хапче и доктор не познавам. Нека младите да се обичат и веселят, да няма между тях злоба, завист, омраза. Всеки да прави повече добро на другите. Само тогава животът им ще продължи по-дълго.“
автор Живко Колев
вестник "Вестител" 2002 г.
вестник "Вестител" 2002 г.
