"Излишните нерви винаги са вредни!"
До този извод стига бащата на хубавата Мария – асеновградчанка, в края на ноември 1938 г., когато е осъден и хвърлен в затвора. Но защо се стига до тази крайно нежелана развръзка?
Мария била осемнадесетгодишна и изключително красива девойка. Мнозина ергени се увличали по нея, но най-настойчив бил 26-годишният Никола Янков. Както се пее и в народните песни, той се заканил, че ако не му дадат хубавицата доброволно, ще я вземе насила.
Бащата на Мария обаче не отстъпил. Нещо повече – заключил дъщеря си в голямата си къща. Бай Ставраки бил богат чорбаджия и дори наел двама пазачи, които да бдят над момичето. И дума не давал да се изрече за задомяването ѝ.
Никола отново отправил закана. Отишъл лично да поиска ръката на Мария, но чорбаджията дори не го удостоил с внимание. Отговорил му през клюкарника – издаден към улицата прозорец-еркер – че не дава дъщеря си и високомерно го отпратил.
Разгневеният и унизен ерген пак се заканил, че ще отвлече девойката. Тогава честолюбието на чорбаджията било тежко накърнено. Той причакал момъка на най-оживеното място в града – пазарището – и посред бял ден, точно в дванадесет часа, се нахвърлил върху него с думите:
„Ти ли бе, аз на тебе мамицата ти...“
След това забил няколко пъти ножа си в тялото на младежа. Никола починал почти мигновено от раните си.
Когато властите отвеждали убиеца към затвора, осъденият баща най-сетне прозрял истината и казал:
„Абе, излишните нерви винаги са вредни. Сега в дома ми вместо сватба ще има тъга и срам. Кешки да не му бях отказвал на това момче!“
Наистина – никога не е късно човек да стигне до истината.
