Отначало нашата църква чествала паметта на двамата братя в деня на тяхната смърт – 14 февруари за св. Кирил и 6 април за св. Методий. Понеже са родни братя и тяхното апостолско дело ги обединява в едно, появило се желанието в славянските църкви тяхната памет да бъде чествана в един ден.
В града празникът се отбелязвал тържествено. Украсявали се училищата и църквите с венци от свежи цветя. След литургията главният учител произнасял реч и поздравявал всички с празника. След това свирела духова музика, а надвечер празникът продължавал с градинско увеселение.
През следващата седмица, на 13 май, имало още един празник – Преполовение. Това е подвижен празник, тъй като се определя спрямо Великден. Пада се на 25-ия ден след Великден, тоест по средата до Петдесетница.
Основен момент на празника било голямото литийно шествие с иконата на св. Богородица от църквата „Св. Богородица – Благовещение“ до Бачковския манастир. Това шествие се утвърдило в града, след като Бачковският манастир преминал в български ръце през 1894 г. Преди това се извършвало друго шествие – с иконата на св. Георги от църквата при Метоха до тази при Асеновата крепост.
Няколко дни преди празника църквата се почиствала, както и за другите големи празници – Благовещение и Великден. Иконата на св. Богородица се украсявала с венец от цветя и се поставяла на специална дървена носилка. Още от предната вечер идвали богомолци да преспят в църквата, защото се вярвало, че тези, които имат нужда от помощта на светицата, особено болни или бездетни жени, трябва да бъдат близо до нея.
Тръгването за Бачковския манастир ставало много рано – още в пет часа сутринта. Иконата се носела на ръце, а през целия път богомолците вървели пеша. В манастира тя била посрещана от цялото братство. На двора се извършвали служба и водосвет. Всички присъстващи минавали да целунат иконата и да поднесат своите дарове.
Надвечер шествието тръгвало обратно към града. Посрещането на иконата било също толкова тържествено, колкото и изпращането ѝ. Камбаните на всички църкви биели, за да известят нейното завръщане. В църквата се отслужвала служба, а богомолците взимали от цветята, с които била украсена иконата. С тях лекували болни или ги поставяли под възглавниците на децата, за да спят по-добре.
Празникът винаги бил в сряда, а на следващия ден – четвъртък – иконата отново се поставяла на мястото си.
Празникът Преполовение с тържественото литийно шествие с иконата на св. Богородица бил широко популярен и винаги привличал богомолци от цялата страна. Той разкрива интересни моменти от култа към св. Богородица в района на Асеновград, където светицата е почитана като всеобща покровителка. Единствено в Асеновград култът към св. Богородица е толкова силно развит, което характеризира града като едно от най-значимите култови места у нас.
автор Ганка Маринова
вестник "Вестител" 1998 г.
(снимка - Литийно шествие от храм „Благовещение Богородично“ (Рибната църква) до Бачковския манастир на Преполовение - 1958 г.)
