Предлагам на вниманието на читателите този публицистичен текст на Веселин Калоянов от 2003 г., посветен на една тема, която от десетилетия предизвиква обществен интерес и различни гледни точки в Асеновград.
Публикувам го като историческо свидетелство за настроенията и разсъжденията, съпътствали избора на почетни граждани през годините, без да изразявам отношение към конкретните оценки и заключения в него.
Независимо от времето, в което е написан, текстът поставя въпроси за обществения принос, моралния авторитет и значението на това отличие – въпроси, които и днес остават актуални.
"Почетният гражданин на Асеновград е израз на олицетворение на много добродетели. Или такъв трябва да бъде. Той е събирателен образ на нравственост, познания, популярност, предприемчивост. Трябва да има съществен личен, граждански, етносен принос. Самият той да бъде жива реализация на общонационални програми за духовност, любородие, интеграция.
В миналото давахме израз на лични страсти, амбиции и чувства. Когато защитавахме свое верую, своя позиция и разбиране. Беше време, когато не излизахме от сферата и отношението ни за съобщност, единение и целокупност, а от позицията ни на принадлежност и съпричастност на определени партийни пристрастия.
С какво този или онзи номиниран има принос „в ползу роду болгарскому“?
Защото всичките помисли, тежнения, начинания и послания на номинираните трябва да бъдат израз и на голямата любов и жертвоготовност за България. И в частност за Асеновград. Присъствие, от което имаме нужда. Днес. И всякога.
Издигнаха ли се номинираните над другите? Надраснаха ли ги? Показаха ли себе си откъм най-добрата си страна? Бяха ли по-малко или повече полезни? С какво? До колко? С кое бяха повече българи от останалите? А любовта им и готовността им да направят нещо повече, нещо по-голямо за ближния, за обществото?
Не може една партия, група хора със свои убеждения и идеи, леви или десни, представляващи определен регион, да упражняват или налагат волята си, само и единствено защото досега не са имали свой номиниран представител. Или защото искат да имат още един нов представител.
Интелектуалният потенциал на Асеновградска община е достатъчно и удивително разнопосочен и всеобхватен. Градът ни се радва и гордее с толкова силни, забележителни и високо стойностни личности в областта на духовната култура и материалното производство. Едно ярко, внушително ядро от родолюбиви българи и не само българи — инженери, земеделци, занаятчии, лекари, научни работници, зъболекари, политици, журналисти, свещеници, книгоиздатели, писатели, днешни и не толкова днешни, че е обидно, срамно и безотговорно да подходим лековато, лекомислено към този сложен, дълбоко етичен проблем. Кой е истинският, действителният, безспорният за тази година почетен гражданин на Асеновград?
Защото почетният гражданин не трябва да се ражда такъв, а трябва да се изяви и докаже.
Предложенията за избора, разгласата не бяха като че ли достатъчни. А и нещо повече за „кухнята“. Обществото, гражданството трябваше да бъде осведомено. Защото ние консумираме резултатите, добри или лоши, горчиви или сладки.
автор Веселин Калоянов
вестник "Вестител" 2003 г.
вестник "Вестител" 2003 г.
