Двубоят между автомобила и каруцата с жива тяга продължи осезаемо до началото на 50-те години на XX-ия век. Този двубой на техническия прогрес бе най-осезаем по пътя Пловдив - Смолян.
Каруцарите кираджии преодоляваха това разстояние за 2-3 дни, при традиционна нощувка на Сините ханчета. Още толкоз дни им бяха необходими за обратното направление. Автомобилите еднопосочно се справяха за ден. С незначителен брой места бяха и първите пътнически автомобили. Утрото на автомобила и борбата за изкореняване негативните порядки роди и своите герои.
Коста Желев
Хайдушка пощада
Бе един от първите шофьори. Караше собствена кола. Покупката на шестместния пътнически автомобил „Щаер“ става на изплащане през 1920 г. от френското представителство на фирмата в София. Баща му, бай Желю Желев, известен сладкар по това време, му става гарант пред търговеца, с когото се познават добре.
Веднъж двама французи, търговци на тютюн, изпратени от представителството на „Щаер“, искат услуга от младия тогава Коста. Той ги настанява в колата и тръгват за Кърджалийския регион с цел закупуване на тютюн. На моста пред с. Новаково пред колата излизат с пистолети в ръце трима брадати. Диалогът е кратък, но ужасът голям. След като хайдутите протягат ръце към куфара с парите, развихря се и Коста. С убедителни слова в защита на тези честни хора той споменава и името на баща си.
Дочул това, скритият под моста войвода Митю Ганев излиза и казва да спрат. Той връща куфара с парите, но задължава Коста да поздрави баща си, с когото са стари познайници, и два дни след това, в същия този час и място, да донесе голяма тава с баклава. Паролата била три последователни натискания на клаксона.
Дочул това, скритият под моста войвода Митю Ганев излиза и казва да спрат. Той връща куфара с парите, но задължава Коста да поздрави баща си, с когото са стари познайници, и два дни след това, в същия този час и място, да донесе голяма тава с баклава. Паролата била три последователни натискания на клаксона.
Коста и баща му, бай Желю, са стриктни в изпълнението на хайдушката поръчка. Но младият шофьор забравя паролата и вместо три пъти да сигнализира с клаксона, той го надува отдалеч и без прекъсване. Хайдутите все пак излизат изпод моста. Поемат тавата с баклавата и за малко да не шамаросат разсеяния младеж, стимулиран от търговците. За награда за неговото хладнокръвие и убедителен диалог те му дали 1 000 франка и куфара. С тези пари дни по-късно Коста заминава за София и предсрочно изплаща нацяло автомобила си.
Днес синовете на Коста Желев пазят като скъпа бащина реликва този все още хубав и модерен куфар.
автор Харалампи Станчев
вестник "Вестител" 2002 г.
автор Харалампи Станчев
вестник "Вестител" 2002 г.
