След Третия Вселенски събор през 431 г. църквата утвърждава честта, отдавана на Св. Богородица, и учредява специални празници, посветени на нея. Според литургиите те се делят на три основни групи:
•празници от житието на Св. Богородица;
•празници, посветени на нейното застъпничество и покровителство;
•празници в чест на нейните одежди.
Празникът "Въведение Богородично" се отнася към първата група и се чества на 21 ноември. Първоначално е бил въведен в Йерусалимската църква през VII в., за което свидетелства св. Андрей Критски (ок. 720 г.). По-късно, през времето на Константинополския патриарх Тарасий (784-806 г.), празникът е бил утвърден и във Византийската империя.
На Запад "Въведение Богородично" започва да се празнува значително по-късно, когато на папския престол бил Григорий XI (1370-1378 г.).
Повод за възникване и утвърждаване на самия празник е описаното събитие в т. нар. апокрифно "Евангелие на Яков". Макар и неканонично като текст, то изиграва своята роля в християнската литургика и изкуство, при създаването на т. нар. "Богородичен цикъл". Ще цитирам дословно част от него:
"...VIII. След като момиченцето стана на две години, баща й каза: "Да я заведем в Господната църква, за да изпълним своя обет, който дадохме, за да не възнегодува Господ срещу нас и да бъде нежелан нашият дар." А Анна рече: "Да почакаме детето да навърши три години, за да не търси вече баща и майка". Йоаким отговори: "Съгласен съм". И когато детето стана на три години, Йоаким каза: "Повикайте непорочните еврейски дъщери и нека всяка да вземе запалена свещ така, че да не се обърне момичето назад, за да не отстъпи сърцето й от Господната църква". И така направиха, докато влезе в църквата. Свещениците я посрещнаха, целунаха я и казаха: "Да възвеличи Господ твоето име във всички родове!" Хората отговориха: "Да бъде, да бъде, амин!" Свещениците казаха: "Чрез тебе в наши дни Господ ще яви избавление за израелевите синове". И поставиха детето на третото стъпало на олтара, и Господ вложи радост в него, и то започна да играе с крачетата си. И целият дом Израелев го обикна."
Този текст е свързан с най-стария вариант на "Евангелие от Яков", чийто оригинал е от II в. През годините творбата е претърпяла различни промени, които са се отразили и в иконографията. Ще посоча като пример един старобългарски превод от XVI в., където е отбелязано, че когато малката Мария стъпила на първото стъпало, сама изкачила останалите 15 и спряла на най-горното. Споменавам този момент, защото той оказва съществено влияние при оформяне на иконографията на празника, а по-късно и на неговото театрализиране. Броят на стъпалата е свързан с петнадесетте псалома, които свещениците и левитите пеели при изкачването на всяко едно от тях. Оттук произлиза и наименованието на псалмите от 119 до 133 — "Песни на стъпалата".
Самото изкачване на някоя височина, в случая стъпалата, е един вид изпитание по пътя към Бога.
Дотук се спрях на някои по-съществени моменти от т. нар. "историческа част" на празника. Православната църква чества "Въведение Богородично" на 21 ноември като Ден на християнското семейство. Подчертават се основните християнски добродетели и вярата в семейството. Най-общо казано, става въпрос за посвещаването на малките деца от ранна възраст в тези добродетели, пример за което е празникът, посветен на въвеждането на Св. Богородица в храма.
Местният обичай "Калиница"
Сега ще се спра накратко на оригиналния местен обичай, наречен "Калиница", и паралелите му с описания по-горе християнски празник.
"Калиница" е възникнал вероятно през средата на XIX в., като е включил в себе си фрагменти от езическата ритуалност, свързани с оброци, гадаене и наричания. Успоредно с това преобладават християнски моменти, свързани с апокрифното "Евангелие от Яков" и местни легенди. Това е единствената причина обичаят да добие църковен отенък, като се превърне в извънцърковен празник.
Обичаят е възникнал първоначално в махалите на Асеновград, където преобладавало гръцко население. Сам по себе си е оригинален с опростена театралност, насочена преимуществено към участниците в него – малките момиченца. Названието в превод от гръцки език означава "хубавица" или "хубава булка". Според тогавашните изисквания децата, които се готвели да стават "калиници", трябвало да бъдат на три годинки. Това съвпада с възрастта на Св. Богородица при въвеждането ѝ в храма.
Всяка махала в града избирала своя "калиница". Според обичая, сутринта на празника, посветен на Рождеството на Св. Йоан Кръстител (24 юни), в дома на избраното момиченце ставало тържествено обличане. Като сценарий и изпълнение, ритуалът напълно съвпада със сватбения обичай. Има "шаферки", а близките на детето момченца стават пазачи на калиницата, която им е "сестра". След обличането цялата детска свита излиза на улицата и започва да обикаля махалата, пеейки специална песен, посветена на случая. Процесията се съпровожда от по-голямо момиче, което вече е било калиница.
От запазените няколко текстови варианта на песни, изпълнявани при обичая, става въпрос за връзката на Калиница с "Яньо яничарят". Интерес представлява, че в песента е спомената възрастта на Калиница:
"Калиница окичена на дванадесет години".
Тази възраст е посочена неслучайно и има своето обяснение в споменатото "Евангелие от Яков":
"IX... Мария пребиваваше в Дома Господен като гълъбица и приемаше храна от ангелски ръце. Когато тя стана на дванадесет години, свещениците се събраха на съвет и казаха: "Мария изпълни дванадесет години в Господния дом, какво да правим, да не оскверни светилището на нашия Господ, защото дойде нейното време, като на всички жени?"
В местна легенда се разказва аналогична история. След като станала на три годинки, Св. Богородица била облечена като "калиница", а когато "дошли дрехите", т.е. станала на 12 години, тя излязла от храма.
От казаното дотук се очертават два момента, свързващи местния обичай с църковния празник. Те изцяло препокриват възрастовата граница в двата периода от развитието на "калиница" и малката Мария. На три годинки те са въведени, за да служат и усвояват основните добродетели. Когато навършат 12 години, те вече са подготвени за живот "извън храма", "извън дома". Деветгодишният период е времето, през което децата е трябвало да възприемат основните правила на живот в християнското семейство.
Местни предания разказват за девойка на име Калиница. В единия вариант тя живеела в параклиса "Въведение Богородично". Загинала, защитавайки го от османците. Погребали я в двора на самия параклис. В друго предание Калиница, начело на 30 души, нападнала вечерта пияните поробители, но сама загинала в битката. По този повод бил построен параклисът "Въведение Богородично". И до днес възрастните хора наричат този параклис "Св. Калиница".
При първото предание девойката живеела в храма (параклиса), изкарвайки прехраната си, като помагала в църквите. Това удивително напомня на живота на Св. Богородица, която също живяла в "Дома Господен".
Когато се изпълнява обичаят "Калиница", децата най-напред получават благословия от свещеник в църквата "Св. Йоан Кръстител", след което отиват в параклиса "Въведение Богородично". В едно по-свободно тълкуване, височината към църквата "Св. Йоан Кръстител" представлява онези 15 стъпала, които изкачила малката Мария в храма Господен, а параклисът е мястото, където са преминавали деветте години.
Обичаят "Калиница" е възникнал на местна почва, съчетавайки в себе си по-стари езически обичаи и християнски моменти. Постепенно модернизирайки неговата театралност, той е възприет от местните свещеници, в резултат на което придобива гражданска и църковна ритуалност.
автор Теодор Пеев
вестник "Вестител" 2004 г.
(снимка от автора - обичай "Калиница" през 2003 г)
автор Теодор Пеев
вестник "Вестител" 2004 г.
(снимка от автора - обичай "Калиница" през 2003 г)
