Според запазено предание (в няколко варианта) първоначалното местоположение на село Мостово е било в местността Ряката, която и днес носи същото име. Районът се намира в полите на скалния масив „Хайдушки камък“, вляво от горното течение на река Мостовска Сушица.
При идването на османските завоеватели значителна част от населението е избита, имуществото на християните е разграбено, а къщите в Ряката – опожарени. Оцелелите жители се разбягали из околните гори, а част от тях се заселили на днешното място на селото.
Според преданието първият заселник в новото селище бил дядо Финко. Той се установил край реката, до големите камъни, откъдето можел да наблюдава движението на идващи от изток османски отряди. Поради това един от тези камъни получил името Финковски камък, както и махалата, в която живеел. Мястото било неблагоприятно за поминък, но изключително подходящо за оцеляване, тъй като при опасност хората можели бързо да се укрият в многобройните пещери и скални процепи в отсрещния масив, северно от реката.
Когато седемте сина на дядо Финко пораснали, те се разпръснали из района и основно се занимавали с чобанство. С времето около тях се оформят седем махали. Според местната традиция името „Мостово“ произлиза от източния скален масив „Ер кюприя“ (естествен скален мост), под който и до днес преминава реката. Селото се намира на надморска височина от около 1020 метра.
Според спомените на Кара Асан (починал през 1935 г. на 105-годишна възраст), първият заселник е бил именно Финко, който построил и първите къщи в района, макар времето на тези събития да не е известно. От детството си той помнел големите дървени порти на Финковата къща в долния край на селото, разположена сред гъсти борови гори и непроходим лес, който покривал цялата долина. Реката трудно си пробивала път през коренищата, а в централната част на селото се намирала малка поляна сред гората.
Около 1835 година къщите в Мостово били около тридесет. Постепенно в района се заселвали и други семейства, с което се оформят махалите „Ряката“, „Врата“, „Чотрова махала“ и „Куруджиова махала“.
"Миналото на Лъкински район"
Иван Гащилов
){kind=link}