Една дюлгерска чета от Момчиловци преминавала през Борово на път за Тракия, където отивала на гурбет. Но не щеш ли, тук Райчо К. Бедров бил сполетян от нещастие – починало едното му дете. Наложило се да го погребат в Борово. Мъката по изгубената рожба накарала родителите му да останат завинаги близо до него.
След 1903 г. в Борово дошли заселници от Славейно и Проглед, както и Райчо Георгиев Бабугеров, Георги Саприйски и Анастас Дафов от Момчиловци. През 1906 г. в Борово се установили и Атанас Сгуров от Бостина, Смолянско, Марко Георгиев, Атанас Димов Самарджиев от Соколовци, Тодор Кумовски, Иван Георгиев Бакларов и Христо Атанасов Парев. Атанас Димов Самарджиев бил първият българин, избран за кмет на Борово.
През 1908 г. пристигнали още около десет семейства. Две години по-късно, през 1910 г., обезпокоени от присъствието на турците, като преселници дошли и Шавро Братанов Вълкашински със синовете си Пандалия и Лазар, както и с дъщерите си Шина, Мария и Йордана.
След края на Балканските войни в Борово се заселили братята Стоеви, Стоян и Георги Гуглеви, Дичо Райчев Дичев и Костадин Хр. Кременаров със своите деца – Димитър, Райчо, Илия, Яна и Мария.
По време на стопанската криза от 1928 до 1937 г., засегнала значителна част от населението, в Борово дошли и млади мъже от Момчиловци, които създали своите семейства. Сред тях били Дечо Николов Канев, Панайот Ник. Канев, Костадин Атанасов Кюлханов и други.
Освен споменатите преселници от Момчиловци, в Борово се заселили и няколко души от Косово и Павелско. Техният брой обаче бил малък, поради което авторът не се спира подробно на тях.
Естествено,
преселниците от Момчиловци никога не забравили кръвната си връзка с
родното село. За мнозина от тях почти половината им род останал да живее
в Момчиловци.
"Миналото на Лъкински район"
Иван Гащилов
