През 1811 година един млад и буден българин, произхождащ от средите на преселниците от Костурско, на име Янаки Моллов, замислил на мястото на стария иконостас да бъде изработен нов, богато украсен с дърворезба. Неговата идея била в него да бъде изваян старобългарски лъв, който да напомня за славното минало на народа ни.
Вдъхновен от препис на „История славянобългарска“ от Паисий Хилендарски, донесен в Стенимахос, която по онова време масово се разпространявала и преписвала из българските земи, Янаки Моллов повикал своите сънародници Коста Колев и Коста Мисиков от село Мецово. Те били майстори резбари, които денем с длето и чук извайвали иконостаси, а нощем устройвали тайни събрания за свободата на народа ни и изграждали комитети за борба.
Работата по иконостаса продължила десет години (1811–1821) и впоследствие той се превърнал в истински символ на свободния български дух и жаждата за духовна и политическа свобода. На 10 октомври 1821 година бил завършен. Родолюбивите резбари оставили следния надпис:
„Завърши се тоя темпл (иконостас) с иждивението на Янаки Моллов, през това време архиерействал в Пловдив Паисий Тесалиец (Еласонец) в годината 1821, октомври 10, майстори Коста Колев, Коста Мисиков – мецовци.“
На средните царски двери старобългарският лъв е изправен със скиптър в лапата. На северните царски двери лъвът е развял грива и е готов да се бори с други зверове. На южните двери вместо лъвове са изваяни елени. На северната странична врата отново присъства лъвът – той се събужда от сън и взема секира, за да отсече робството. На южната, над Ватопедската икона на Света Богородица, лъвът счупва гроба и изважда мъртвеца от него. Петдесет и седем години преди Освобождението на България майсторите резбари символично и пророчески предсказали бъдещото освобождение на поробения си народ чрез тези дърворезби.
По целия иконостас са изобразени сюжети от Стария и Новия завет. Над храмовата икона, изработена от Захари Зограф, който твори активно по тези земи, се намира композицията „Връщането на пратениците от Обетованата земя“. Над чудотворната икона, поставена в сребърна ризница, е дърворезбата „Ширшая небес“. Под иконата на Спасителя е композицията „Изгонването на Адам и Ева от рая“, а под иконата на Свети Йоан Кръстител – „Отсичането главата на Предтечата“ и други сцени.
Иконите на иконостаса са дело на семейството на Христо Димитров Самоковеца – баща на Захари Зограф, на брат му Димитър, както и на самия Захари Зограф.
Увековечили имената си с надпис, издълбан със старобългарски букви и написан на гръцки език, майсторите резбари изпъкват като истински класици. Буквите са интересни, калиграфски изписани и изящни. Иконостасът наподобява този в храма „Света Марина“ в Пловдив. Само тук обаче е запазен надпис, докато на пловдивския такъв липсва. Това показва, че иконостасът в храма „Света Богородица – Успение“ в Асеновград вероятно е бил първата работа на същите майстори.
За защита и закрила резбарите вплитат под храмовата икона ажурно изработения герб на Византия, а под иконата на Свети Йоан Кръстител – руския герб. По това време легендата, че „дядо Иван ще ни освободи“, вече е широко разпространена и се е превърнала в народно упование.
В средната част на първия ярус, отделно от Ватопедските икони, се намират иконите на Спасителя, на Света Богородица Одигитрия в сребърна ризница, храмовата икона на Успение Богородично, Свети Йоан Предтеча, следвана от Свети Георги, Свети Димитър и Свети Николай Мирликийски – всички творби на Захари Зограф. За негова лична творба се смята и храмовата икона, литографирана в сборника „Български художник“.
В тази дърворезбена приказка впечатляват библейските сцени „Връщането на пратениците от Обетованата земя“, носещи грозд на прът, голям колкото човешки ръст, „Изгонването на Адам и Ева от рая“, „Грехопадението“ и „Самсон разкъсва устата на лъва“. Тук са още „Столетниците“, „Трилистниците“, дракони и гълъби. От Новия завет присъстват „Посичането на главата на Свети Йоан Кръстител“, иконите на дванадесетте апостоли и иконата „Дейсис“, поставена в кувуклия. Следват още осем икони от цикъла „Рождество Христово“ до иконата „Всех Светих“. Всички те са неповторими творби на българското изобразително изкуство.
На третия ярус централно място заема иконата „Възнесение Христово“, разположена в горната част на кувуклията, подобна на Божигробската. Поредицата започва с иконата „Дванадесетгодишният Иисус в храма“ и завършва с „Възнесението“ – все творби на Захари Зограф. Рамките също са дело на самите зографи и са украсени със златен прах, а не с варак.
Сред иконите в храма особено ценни са творбите на Георги Клаф: „Св. Фанури“ (50 × 80 см, 1915 г.), „Св. св. Кирил и Методий“ (50 × 80 см, 1930 г.), „Св. Трифон“ (22 × 30 см, 1883 г.), както и „Св. Стилиан“ (94 × 69 см, дело на зограф Христо Одринчанин, 1849 г.) и „Успение Богородично“ (96 × 67 см, 1821 г.).
Конструктивно иконостасът се носи от цокъл, стабилно и ритмично оформен в карета с ажурни дърворезбени плетеници от влечуги, лебеди и множество други декоративни мотиви. Той е истински шедьовър на резбарското изкуство и неслучайно е обявен за паметник на културата от национално значение (Държавен вестник, бр. 37 от 17 февруари 1939 г.).
