Близо четири десетилетия през първата половина на ХХ век сред най-популярните и авторитетни личности в Асеновград е адвокатът Петко Разсуканов. Единственият материален спомен, останал от онова време, е неговата къща, доскоро използвана от местната полиция.
Опитвам се да подредя бележките от разговорите, които съм водил с негови близки, публикациите във вестници и парламентарните протоколи, за да проследя живота му, политическата и обществената му дейност, както и близо тридесетгодишното му присъствие като народен представител от името на Асеновград.
Пиша тези редове по повод 70-годишнината от неговата смърт, навършила се на 20 март. На 22 март 1937 г. местният вестник „Родопско ехо“, бр. 620, публикува заглавие „Една голяма загуба“ по повод кончината на Петко Разсуканов.
Родовият му корен се крие дълбоко в миналото на град Елена, а негови предци са намерили достойно място в българската история. Това е фамилия, дала на България известния Йосиф Брадати – един от първите просветни дейци в Елена, дамаскинар и будител от края на XVII и първата половина на XVIII век.
От този род е и хаджи Йордан Брадата, който със свои средства изгражда църква, превърнала се по-късно в манастир. Дъщеря му Ана е първата учителка в Елена, а брат ѝ Георги участва в четите на Филип Тотю и Панайот Хитов, а по-късно и в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Йордан Брадата е сред организаторите на Велчовата завера, за което е обесен в Търново.
Бащата на Петко Разсуканов – хаджи Иван Разсуканов, произхожда от този знатен род. Той и съпругата му Стана имат осем деца, шестото от които е Петко, роден през 1871 г.
В Елена той завършва образованието си. Започва работа като секретар на мировия съдия в града, а по-късно става околийски съдия в Хвойна и Чепеларе в бившата Рупчоска околия. От този момент животът му е трайно свързан с Родопите.
В Чепеларе среща съпругата си Мария. Семейството има три деца – Станка, Антон и Иван. След известен престой в Чепеларе Петко Разсуканов работи в Асеновград, но по-късно отново се връща в родопския град, където построява къща.
По същото време заедно с Чичовски закупуват земя и построяват малки вили в Пампорово, с което се превръщат в едни от основоположниците на курорта. През този период започва и голямото му приятелство с известния родоповед Стою Шишков.
На 18 октомври 1908 г. местният вестник „Дружба“, бр. 195, съобщава: „Тукашният адвокат Петко Разсуканов, който от няколко време бе се установил да живее в Чепеларе, от 1 октомври 1908 г. се завърна отново в града ни, гдето започна да упражнява адвокатската си професия.“
Наред с адвокатската си практика той става и агент на осигурително дружество „Балкан“ – София за града и околията. По същото време активно се включва в политическия живот като член на Народната партия.
Началото на политическия му възход е през 1911 г. В коалиция с Прогресивно-либералната партия печели местните избори, а на изборите, проведени на 5 юни 1911 г., е избран за депутат във Великото народно събрание. На 4 септември същата година отново е избран за народен представител в Обикновеното народно събрание.
От този момент до края на живота си той представлява Асеновград в Народното събрание. Няма обществено, просветно, културно или икономическо дело в града, в което да не участва. Постепенно се превръща в един от най-авторитетните общественици и политици в Асеновград.
Още през 1911 г., заедно с кмета Христо Ковачев и адвоката Янко Хаджиатанасов, работи за откриването на IV и V клас на гимназията, както и за промяна на железопътното трасе – вместо от Катуница към града, линията да бъде прокарана от Крумово до Асеновград.
Петко Разсуканов не остава чужд на болките и проблемите на бежанците от Тракия и Македония, пристигнали след Първата световна война. Той участва в комитет, който събира дарения за тяхното подпомагане.
През 1919 г. е избран за член на Потребителско дружество. През 20-те години става юрисконсулт на Бачковския манастир. По това време се сближава и с царското семейство.
След 1924 г. става член на Демократическия сговор и като такъв отново е избран за народен представител през 1927 г. Такъв е и през 1928 и 1929 г.
При откриването на железопътната линия Крумово–Асеновград той е сред официалните гости, като провежда личен разговор с цар Борис III във Военния клуб. На официалния банкет в чест на царя Петко Разсуканов пръв вдига наздравица и произнася слово.
На 21 май 1931 г. Демократическият сговор организира околийски събор, на който Петко Разсуканов отново е определен за депутат в Народното събрание. Вероятно парламентарното му присъствие приключва в края на 1936 г., защото местният вестник „Родопско ехо“, бр. 559 от 6 януари същата година, съобщава: „Нашият съгражданин П. Р. започва адвокатската си практика в Асеновград.“
За съжаление, адвокатската му дейност продължава кратко. На 22 март 1937 г. вестник „Родопско ехо“ пише: „На 20 март 1937 г. внезапно почина Петко Разсуканов.“
По повод смъртта му Стою Шишков заявява, че той „е надарен с природен ум, любознателност, тих и благ характер, с големи заложби“.
Съобщение за смъртта му публикуват и юнаците от дружество „Асеновски юнак“, чийто дългогодишен и деен член е Петко Разсуканов. Същият вестник съобщава, че некролози са издали почти всички организации от Асеновград, Чепеларе и София. Никола Жалов, специален пратеник на царя, поднася разкошен венец.
В църквата, която не успява да побере всички дошли да отдадат последна почит, слово произнася архиерейският наместник Ангел Георгиев. На площада говори адвокатът Гено Шопов, а на гроба му кметът Христо Драголов казва:
„Той беше начело на всяка делегация, целяща издигането на тоя край, и кое строителство в материалната и духовната култура не е преплетено с неговото усилие и неговия успех.“
Времето
е оставило своя отпечатък върху името на Петко Разсуканов, но то не е
потънало в забрава. На нас, историците, е мисията да възкресяваме
личности от миналото – най-вече хора с големи заслуги, какъвто безспорно
е Петко Разсуканов.
автор Ангел Кръстев
вестник "Вестител" 2007 г.
