Началото на легендарната Първомайска група за народна музика

Историята на българската инструментална музика е толкова древна, колкото и историята на българския народ. Известните днес битови народни инструменти – гъдулка, кавал и гайда, както и вече изчезналата, но широко разпространена в миналото булгария (булгарина), са използвани от българите още от най-дълбока древност.

Източно от Стара Загора е открит каменен релеф от IX–X век, изработен от местен червен шист, на който е изобразена жена, свиреща на кавал. Първото описание на лъков музикален инструмент в Европа срещаме у византийския хронист Теофилакт Симоката (VII век), който разказва как в двора на император Ираклий (610–641) видял трима пленени скити (прабългари), носещи вместо оръжие музикални инструменти, подобни на гъдулката (Тодоров 1973: 96). Инструментът първоначално се разпространява на Балканите, а впоследствие и в Западна Европа, където поставя началото на цигулката. Булгарията е струнен инструмент, използван от древните българи във всички земи, които обитават (Желязков 2005), а днес нейно своеобразно превъплъщение е гръцкото бузуки.

След османското завладяване на България и унищожаването на българската аристокрация оркестровата инструментална музика постепенно замира. Дори след възстановяването на българската държавност и до началото на XX век в страната преобладават индивидуалните изпълнители, а оркестрите започват да се появяват по-късно. Най-характерни са т.нар. сватбарски оркестри – малки музикални формации с репертоар, основан върху българската народна песен.

За Тракия основен център на развитие на тези оркестри се оформят богатите села, разположени в четириъгълника Пловдив – Асеновград – Хасково – Чирпан. Населението в този сравнително закътан район е съставено предимно от староседелци, съхранили старите български традиции и музика. Освен това районът попада в контактната зона между българи, гърци и турци. През него преминава главният път между Балканите и Мала Азия – важна връзка между Европа и Азия.

Характерна особеност на музикантите от този край е използването на нови европейски инструменти – кларинет, цигулка и акордеон, задължително съчетани с тъпан. Всичко това обяснява водещата роля на района в развитието на българската сватбарска музика още през първите десетилетия след Освобождението.

Освен по семейни тържества, тези оркестри свирят и на популярните местни събори, свързани с религиозни празници – в село Дълбок извор, Бачковския манастир, манастира „Света Неделя“, Араповския манастир и други. Тези събори продължават по една–две седмици и събират между 10 и 15 хиляди души (Бакалов 1993: 44–45). През 60-те години на XX век комунистическата власт, стремейки се да ограничи влиянието на църквата, забранява църковните събори и по този начин нанася сериозен удар върху музикалните традиции.

Най-изявеният музикален център в района е село Дълбок извор (до 1906 г. Коз бунар – Орехов кладенец). В селото се помнят имената на професионални музиканти, живели още преди няколко века (Донев 2012). В по-ново време тук са родени музиканти, поставили началото на някои от най-известните сватбарски оркестри: Делчо Димчев и Атанас Милев – сред основателите на Първомайската група; Бисер Каев – основател и дългогодишен ръководител на Дълбокоизворската група; Иван Милев – основател на оркестър „Младост“.

В селото често гостуват и най-големите майстори на тракийската народна музика: Лоло от Станимака, Рамадан Лолов от Сливен, Асен (Сеню) Димитров от Тополово, Петко Радев и Атанас Стоев от Чирпан, Стойчо Кузмов и Стефан Филипов от Първомай, Иван Милев от Хасково, Никола Янев от Леново, Никола Илиев от Конуш, Борис Христев от Първенец и други.

Характерни за селото са песните, започващи от си бемол, хорото „Еркечко“, мелодията „Овчарска идилия“ и други. През 1982 г. е възстановена традицията за организиране на музикални събори и първите девет прегледа на сватбарските оркестри и народните певци от Тракия се провеждат именно в село Дълбок извор. Там е изградена и единствената открита сцена, предназначена специално за тези прегледи. През 2010 г. в селото е открит и първият Музей на тракийската народна музика, основан и дарен от Георги Димитров Шейтанов.

Много изследователи свързват музикантите от село Дълбок извор с основаването на Първомайската група. Тя предхожда и служи като пример за появилите се по-късно големи представителни формации за тракийска сватбарска музика – Леновска, Садовска, Конушенска, Пилашевска и други. Подобно на Първомайската група, всяка от тях изгражда собствен стил и характерно звучене, разпознаваемо по орнаментиката и изпълнителската техника.

За времето си Първомайската група е истинско явление в тракийската и българската сватбарска музика. За първи път музикалното изпълнение е поставено на професионална основа, без да се губи типичният народен стил – мелодика, произтичаща от народната песен, съчетана с хармония; подчертан ритъм, основан на богатите български неравноделни тактове; хора в стил „сечено“; плавен преход между бавни мелодии тип субат и хороводни изпълнения; свобода на импровизацията и други характерни особености.

Още през първите години от съществуването си групата издирва и популяризира множество песни и мелодии от народни изпълнители по селата. Върху тази основа тя създава редица нови хора и ръченици, които се превръщат в образец за подражание сред народните музиканти.

Наред с вярността към българската музикална традиция, групата въвежда и някои нови елементи, заимствани от военните духови оркестри – символ на професионализъм и уважение към публиката. На първо място това са еднаквите сценични костюми, а на второ – изпълнението в прав стоеж пред слушателите (Бакалов 1993: 48).

Както показват представените по-долу данни, съществуват значителни неясноти относно времето на създаване на Първомайската група, нейния първоначален състав, основателите и връзките между музикантите, стоящи в основата на формацията. Различни мнения има и относно периодизацията в развитието на групата, която тук ще бъде засегната само частично.

Настоящата статия има за цел да представи данни за основаването на групата въз основа на спомените на Стойчо Кузмов и Делчо Димчев – основни участници в нея, както и на снимков материал и биографични сведения, предоставени от техните потомци.

В късните си спомени Стефан Филипов – певец, тромпетист и композитор от Първомайската група – представя формацията като продължение на съществувалия още преди 1941 г. в град Първомай ресторантски оркестър „Джаз – Руни“ (Бакалов 1993: 41–51). Основният състав на „Джаз – Руни“ включвал Стоян Нешев (кларинет), неговия син Георги Нешев (пиано) и Стефан Филипов (флигорна). Репертоарът на оркестъра се състоял предимно от попури по опери на Верди и Пучини, увертюри, валсове като „На хубавия син Дунав“ от Щраус, както и произведения от народната музика. Епизодично участие в оркестъра вземал и Стойчо Кузмов, който от 1941 г. живее в Първомай.

Тази версия се поддържа в няколко източника, всички произхождащи от град Първомай. В юбилейния вестник за народна музика „Орфей фолк“ (1999: 6) е изразено мнението, че „съставът се ражда през 1952 г., като негов предходник е джазовият оркестър „Рунти“, където се изграждат като музиканти неговите създатели“. По-нататък се казва: „На свят ден, на свято място – 28 август, на празника Успение Богородично, в местностите около Бачковския манастир, те започват представянето си като народни музиканти“.

Като основатели на групата са посочени Стефан Филипов, Стойчо Кузмов, Димитър Ямалиев, Аврам Далъмов (цигулар от Новаково), Добри Пеев (по-късно основоположник на Садовския оркестър) и Георги Бошнаков (акордеонист от Козаново).

В същото издание, но в друг материал, озаглавен „Музикант – легенда“ (стр. 3), се твърди, че Първомайската група е създадена от Стойчо Кузмов и Стефан Филипов в град Първомай преди 1954 г., след което групата създава своите прочути хора и ръченици – „Бачковско“, „Бряговско“, „Татаревско“, „Първомайска“, „Бряговска“, „Тополовска ръченица“ и много други.

Н. Чапански (Чапански 2010) също поддържа мнението, че Първомайската група е създадена на основата на ресторантския оркестър „Джаз – Рунти“ от град Първомай през 1954 г. Като основатели на групата той посочва Георги Кузмов и Стефан Филипов.

През 1983 г. в град Първомай, по време на традиционните Майски културни тържества, е честван музикантът Стойчо Кузмов и 30-годишнината от създаването на Първомайската народна група.

Оформя се и друга група източници, които не приемат тезата за произхода на Първомайската група от джазовия състав „Джаз – Рунти“. В споменатия по-горе юбилеен вестник за народна музика „Орфей фолк“ (1999) завеждащият отдел „Култура“ към община Първомай Вельо Добрев се ограничава до съобщението, че организатори на групата са Стойчо Кузмов (кларинетист), Делчо Димчев (цигулар), Стефан Филипов (певец и тромпетист), Атанас Милев (акордеонист) и други музиканти.

Същият първоначален състав на Първомайската група е потвърден и от краеведа от град Първомай Никола Сталев (Сталев 2002: 302–305), който допълнително посочва 1952 г. като година на нейното създаване. Според него групата има постоянен състав и формира своя основен репертоар в периода 1952–1955 г. (по-точно до февруари 1956 г., когато умира Делчо Димчев). След този период тя продължава да се събира епизодично още около десет години в леко променен състав, но въпреки това оставя дълбоки и трайни следи в съвременната народна музика.

В съзнанието на слушателите мястото на Първомайската група постепенно е заето от оркестър „Веселите момчета“, създаден през 1956 г. в град Първомай от тромпетиста Васил Мутафчиев – негов дългогодишен ръководител. В този оркестър често свирят и правят записи Стойчо Кузмов и Стефан Филипов.

Според краеведа на село Дълбок извор Й. Донев (Донев 2012), по инициатива на военния музикант Делчо Димчев и с участието на няколко талантливи музиканти от Първомайския край, през 1951 г. е основана първата формация на най-популярния оркестър за тракийска народна музика – Първомайската група.

Обща особеност на всички изложени по-горе твърдения е липсата на достатъчно доказателствен материал, поради което в тях могат да се съдържат както фактологически неточности, така и субективни интерпретации.

Според проф. Крум Георгиев – фолклорист от Стара Загора – Първомайската група първоначално представлява духов военен оркестър. Духовите оркестри в българската армия са създадени от чешки музиканти и още от самото начало на своето съществуване през 1879 г. включват в репертоара си български хора и песни (Малчева 2010: 42–46).

През следващите десетилетия военните духови оркестри се превръщат в мощен фактор за развитието на българската фолклорна инструментална музика. Обучените инструменталисти от военните и градските духови оркестри, завръщайки се по родните си места, съдействат за създаването на селски музикални формации и за обучението на техните изпълнители. За Първомайската група подобна роля изпълнява военният музикант Делчо Димчев.

Неговият син Дамян Димчев, опирайки се на богат снимков и биографичен материал, както и на спомените на самия Стойчо Кузмов – легендарния кларинетист на групата – обосновава тезата, че първата формация на Първомайската група е създадена през 1950 г. Според него предходните три–четири години могат да се разглеждат като подготвителен период, през който се оформят основните идеи и участници в състава. По-долу се представят биографични данни и документи в подкрепа на тази теза.

Делчо Димчев Делчев (8 октомври 1920 – 20 февруари 1956 г.) е първият народен музикант от Тракия със специално музикално образование. Роден и израснал в село Конуш, Първомайско, той проявява музикалните си способности още в ранна възраст. Когато е едва на седем години, родителите му му купуват цигулка и го изпращат в Харманли да учи при капелмайстора на Харманлийския полк.

През 1941 г. постъпва в казармата, завършва Военното музикално училище в София и до 1943 г. служи като войник-музикант. От уволнението си до 1951 г. свири във военния духов оркестър в град Ардино, с изключение на 1945 г., когато участва като музикант във Втората световна война. По време на войната прави записи в Радио София и нотира песни от Унгария. По образование Делчо Димчев е изпълнител на флигорна, но любимият му инструмент остава цигулката.

След демобилизацията си през 1946 г. Делчо Димчев продължава да свири във военния оркестър в Ардино, а през свободното си време участва и в народните оркестри на село Дълбок извор и околните села. Този период може да се определи като подготвителен етап в създаването на Първомайската група.

Особено показателен е фактът, че още през 1938–1939 г. основните бъдещи участници и създатели на групата – Стойчо Кузмов и Делчо Димчев – свирят заедно. Двамата музиканти се запознават на Хасковските минерални бани и заедно с акордеониста Христо Гàбера създават младежка музикална група. По спомени на Георги Кузмов – брат на Стойчо Кузмов (Кузмов и Карадинева 1999: 5) – този състав свири в продължение на няколко месеца в околните села. От този период е запазена и тяхна обща снимка, на която музикантите са облечени в еднакви костюми.

Тази ранна формация, която може да се разглежда като първообраз на по-късната Първомайска група, се разпада поради постъпването на младите музиканти в казармата, а впоследствие настъпват бурните събития на войната и политическите промени в страната. Пътищата им се разделят, за да се съберат отново трайно през 1950 г.

С основание може да се приеме, че именно върху основата на тази младежка дружба и общите музикални идеи между Делчо Димчев и Стойчо Кузмов, вече утвърдени като опитни музиканти, възниква решението да създадат собствена група, чрез която да реализират своите художествени виждания.

През 1950 г., докато е военен музикант в град Ардино, Делчо Димчев привлича своя стар приятел Стойчо Кузмов от село Бодрово, по това време живеещ в град Първомай, и заедно с още няколко музиканти основават група за сватбарска музика, първоначално известна просто като „Групата“, а по-късно получила името Първомайска група.

Всъщност двамата приятели възстановяват онази младежка формация, създадена още преди казармения им период.

В най-ранния си състав от периода 1950–1951 г. Групата включва следните музиканти – нейни основатели:

• Делчо Димчев – флигорна и цигулка, от село Дълбок извор;
• Стойчо Кузмов – кларинетист от село Бодрово, по-късно установил се в град Първомай;
• Атанас Милев – акордеонист от село Дълбок извор;
• Георги Бошнаков – акордеонист от село Козаново.

Като инициатор на създаването на групата и единствен музикант със специално професионално образование, Делчо Димчев е избран за неин първи ръководител. Още при първото събиране той формулира основната цел на формацията – да свири по нов, професионален начин и да изгради стил, различен от този на дотогавашните малки и непрофесионални селски групи за сватбарска музика.

Следват усилена подготовка и системна работа. Първата репетиция е проведена на Великден през 1950 г. в село Дълбок извор. Следващите репетиции се организират на две места – в село Дълбок извор, откъдето са повечето музиканти, и в град Първомай, където живее Стойчо Кузмов. Поради служебната ангажираност на Делчо Димчев във военния оркестър в град Ардино репетициите се провеждат веднъж месечно.

На 17 август 1950 г. групата свири първата си сватба в село Меричлери, Хасковска област. В състава тогава е включен и Йордан Ковачев – изпълнител на барабани и тъпан. Новият стил на свирене прави силно впечатление на публиката и е посрещнат с голям интерес.

Тази сватба остава паметна и поради още една причина – служители на Радио Стара Загора правят на място записи от изпълненията на групата. Големият кларинетист Никола Янков от Леновската група по-късно си спомня, че за първи път чул записи на Първомайската група по Радио Стара Загора през 1952 г.

Групата бързо печели популярност. През есента на 1950 г. тя свири на още две сватби, което обаче става причина за възникването на неприятно недоразумение. Причината е, че двамата основни музиканти – Делчо Димчев и Стойчо Кузмов – поемат ангажименти за двете сватби поотделно, без предварително да се уведомят един друг. Така се оказва, че двете тържества са насрочени за един и същи ден, но на различни места.

За да изпълнят поетите задължения, музикантите разделят групата на две части. Делчо Димчев и Атанас Милев свирят на сватбата в село Дълбок извор, а другата е поета от Стойчо Кузмов, Георги Бошнаков и Йордан Ковачев. Към двете подгрупи са привлечени допълнителни музиканти, които обаче не са подготвени да свирят в новия стил на формацията.

Тази липса на координация предизвиква недоволството на свикналия на военна дисциплина Делчо Димчев и още преди самите сватби той се отказва от ръководството на групата. За неин ръководител е определен Стойчо Кузмов.

Съчетаването на задълженията като военен музикант в Ардино с репетициите и участията на новосформираната група, при тогавашните условия на пътуване, се оказва твърде трудно за Делчо Димчев. Поради тази причина през януари 1951 г. той напуска военното поделение в град Ардино и постъпва като музикант в Градския симфоничен оркестър в Димитровград, където работи до смъртта си на 20 февруари 1956 г.

През 1951 г. към групата се присъединява Стефан Филипов от град Първомай (роден в село Брягово през 1927 г.) – приятел на Стойчо Кузмов, певец и изпълнител на флигорна. От този момент Делчо Димчев започва да свири на цигулка (обр. 5). Именно в този състав (обр. 5) групата функционира в периода 1951–1956 г., който остава нейният най-плодотворен и ярък творчески етап.

Първите си студийни записи групата осъществява в Радио Стара Загора през 1953 и 1954 г. В записите от 1954 г. участва и акордеонистът Иван Шибилев. За реализирането на записите съдейства народната певица Йонка Василева – тогавашен ръководител на отдел „Фолклор“ в радиото.

Тези записи допринасят значително за бързото популяризиране на Първомайската група сред широката радиоаудитория, както и сред професионалните музиканти и любителите на народната музика.

Още от самото си създаване групата се отличава с нов, ярък, динамичен и богат стил на инструментално свирене, който се различава от изпълненията на епизодично сформираните състави в Първомайско още през периода 1939–1941 г. Втора характерна особеност е създаването на нови, въздействащи изпълнения, изградени върху внимателно подбрани и издирени народни песни от Първомайския край.

Още в този ранен етап се оформя стремежът към ясно изразена стилова идентичност, характеризираща се със строго придържане към изворната музикална традиция, чистота на звученето и избягване на самоцелни технически демонстрации и прекомерна орнаментика.

Музиканти от други състави често посещават изпълненията на групата, за да чуят новите хора и ръченици, които тя представя, и най-вече – начина, по който те се интерпретират. Основният репертоар на групата се формира в периода от основаването ѝ през 1950 г. до 1956 г.

Значителна част от тези успехи се дължат на Делчо Димчев, който като професионално подготвен военен музикант въвежда нови идеи не само в музикалното изпълнение, но и във външния облик и сценичното поведение на състава. Именно той пренася практиката на обща униформа и изпълнение в прав стоеж – характерни за военните оркестри – като отличителни белези на новосъздадената формация за сватбарска музика.

На 20 февруари 1956 г. групата участва в сватба в село Николово, Хасковска област. Именно тогава, на това участие, почива основателят и първи ръководител на състава – Делчо Димчев. Талантливият музикант напуска живота твърде рано, едва на 35 години, но групата остава вярна на неговия стил и музикална естетика.

През април 2009 г. в село Дълбок извор, по инициатива на обществен инициативен комитет, начело с Георги Димитров Шейтанов, е открит паметник на основателя на Първомайската група – Делчо Димчев.

Вторият по значение съосновател на групата е Стойчо Кузмов (1919–1985) – кларинетист, роден и израснал в село Бодрово, Първомайско. Там той усвоява основите на свиренето на кларинет при местни музиканти. След уволнението си от казармата през 1941 г. се жени и се установява в град Първомай.

На една от снимките е показан кларинетът, който музикантът закупува през 1940 г. от царския оркестър в София. Качествата на този инструмент, за времето си на световно равнище, съответстват напълно на високата музикална дарба на неговия притежател. Върху кларинета е отбелязано името на производителя и мястото на изработка: Original, G. Rudolf Uebel, Wohlhausen (Vogtland), Germany, което позволява да се установи, че инструментът е произведен от висококачествен материал в периода преди 1936 г.

За развитието на групата следва да бъде отбелязан и значителният принос на Стефан Филипов – опитен музикант, певец и композитор с изразени творчески възможности, който поема ръководството на състава от 1968 г. Под негово ръководство репертоарът на групата се разширява и обогатява с нови песни и хора, извлечени от богатото музикално наследство на Първомайския край.

В заключение на изложението се представят биографични данни, подкрепени със снимков материал, които разкриват най-ранните етапи от възникването и развитието на Първомайската група за тракийска сватбарска музика. Събраните данни подкрепят тезата, че основната организаторска роля при формирането на първоначалния ѝ облик принадлежи на професионалния военен музикант и последовател на тракийската музикална традиция – Делчо Димчев.

Литературни източници:

1. Това е първата публикувана снимка на прочутия кларинет, с който Стойчо Кузмов е печелил сърцата на почитателите на тракийската сватбарска музика. Изказва се благодарност към неговата дъщеря Вяра Кузмова от Хасково, която на 8 март 2014 г. предоставя правото за заснемане на кларинета и публикуване на снимката.
   
   
2. Кларинетът на Стойчо Кузмов е изработен от черно африканско дърво в германската фирма Workshop FG Uebel. Фирмата, специализирана в производството на кларинети, е основана през 1878 г. от Фридрих Артур Уебел (Friedrich Arthur Uebel), роден в Gopplasgrün (Erlbach), Германия. През 1880 г. основателят се жени за Anna Auguste Jacob от град Wohlhausen (област Vogtland) и премества там производствените цехове. През 1915 г. той почива, оставяйки двама синове наследници. През 1936 г. по-големият син умира, а по-малкият – F. Arthur, премества фирмата заедно с персонала от Wohlhausen в Markneukirchen, Източна Германия. Това позволява да се заключи, че кларинетът е произведен преди това преместване, тоест преди 1936 г.

Бакалов, Т. Сватбарските оркестри. Майстори на народната музика. Том 2. София: Изд. комплекс „Св. Георги Победоносец“, 1993.

„Орфей фолк“. Юбилейно издание, посветено на 80-годишнината от рождението на Стойчо Кузмов. Пловдив, 1999.

Донев, Й. Корени и крила: Сказание за миналото на село Дълбок извор. Второ преработено и допълнено издание. София: КСИ, 2012.

Желязков, К. „Булгария – книга за българската тамбура“. София: ИК „Кибеа“, 2005.

Кузмов, Г. и Карадинева, М. „Орфей фолк“. Юбилейно издание, Пловдив, 1999.

Малчева, Т. Относно някои фолклорни насоки в инструменталната градска култура на България през ХХ век. Доклад от 20th Anniversary International Scientific Conference, 3–4 June 2010, Stara Zagora.

Сталев, Н. Първомай и Първомайско през вековете. ИПТК „Збелсурд“, Първомай, 2002.

Тодоров, М. Български народни музикални инструменти. София: Наука и изкуство, 1973.

Чапански, Н. Любими народни изпълнители от цяла България. София: Милениум, 2010.

автори: Иван Танев Иванов и Дамян Делчев Димчев
източник

Делчо Димчев (Делчина) като войник - музикант (в ляво) и цигулар (в дясно).

Първи изпълнения на Групата под ръководството на Делчо Димчев – флигорна. Другите участници в групата са Стойчо Кузмов - кларинет, Атанас Милев - акодеон, Георги Бошнаков - акордеон и Йордан Ковачев - тъпан. Снимката е от 17 август 1950 г

Сватбата в с. Дълбок извор през 1950 г., на която групата на Делчо Димчев участва с преполовен състав. Кларинетистът и единият акодеонист са от с. Дебър, Първомайско.

Снимка от 1955 г. Изпълнение на Първомайската група под ръководството на Стойчо Кузмов - кларинет. Делчо Димчев - цигулка (последна предсмъртна снимка!), Стефан Филипов - тромпет, Кр. Янков - акордеон, Атанас Милев - акодеон, Салчо - тъпан.

Кларинетът на Стойчо Кузмов. Хасково, 8 март 2014.

Снимка от периода 1938 – 1939 г. На сватба свири младежка група за народна музика в състав: Делчо Димчев (цигулка), Стойчо Кузмов (кларинет) в еднакви костюми. На акордеона – Христо Габера