От Паисий се знае, че под влияние на охолния живот на гърците някогашната ни „аристокрация“ се гърчеела. Но никъде гръкоманщината не взела такива уродливи форми, както в Станимака.
Веднъж в Станимака се погърчил някакъв българин. Платил на попа да му преправи кръщелното и отишъл с братовчед си да се почерпят. Почерпването се проточило и навън заваляло. Като излезли от кръчмата, видели, че реката е придошла, и тогава новоизлюпеният „елин“ решил въпроса:
„Пренеси ме на гръб, защото ти си българин, а аз съм грък!“
Онзи пък не само го пренесъл, а още на другия ден занесъл на попа чувал жито, за да прекръсти и него.
Икономическият център на Родопите бил до такава степен погърчен, че не се броял за българско селище. По настояване на самите гръкомани, наричани „лангери“, като определял границите на Българската екзархия, султанът изключил от нея Пловдив и Станимака. И никъде борбата за новобългарска просвета не била толкова жестока, както в Станимака – битки, терор и убийства.
Интересен е краят на тази история. Било в 1906 г. – година на антигръцките погроми.
Тълпа от селяни, презрително наричани от гръкоманите „гугли“, нахлули в града. Къщи, магазини, кафенета – всичко било подложено на тотален погром. Войската не се намесила. Полицията също.
Колко ли се е насъбрало в душите на иначе кротките българи, за да излезе наяве такъв ураган?!
А когато всичко свършило, основание за гордост лангерите вече нямали. Започнало изселването. Напускали фамилии с почти български имена – Петроолу, Иваноолу, Райоолу... След тях оставали само костите на дедите им и обидният прякор. А в тях – болезнени спомени за преживяното унижение и обида, която смятали за незаслужена.
Не знаем за участта им, но едва ли е била щастлива. Те са вече дърво без корен, защото сами са го поливали с вряла вода и вече не става за нищо, освен за дъски и цепеници.
Казаното по-горе е много поучително за асеновградчани. Него няма да го коментираме, защото и днес има хора в нашия град, на които коренът им е български, а говорят само за Гърция и за това, че гръкът е по-практичен в живота, по-умен и по-способен.
Но нека да не спорим дали са прави тези гръкомани, или не, а да видим какво пише пътешественикът С. Сейже, посетил България през 1829 г.:
„Българинът е по-едър от гърка и по-издръжлив на умора и има в чертите си прямота, независимост и чистота, които липсват у гърците. Българинът е по-вещ в земеделието и лозарството.“
автор Иван Гащилов
