До преди десетина-петнадесет години, той бе помощно училище, но след това потъна в тишина и бавно времето взима своето.
С училището се упражняваха кметове (те реално за последните две десетилетия са двама), дъвчейки дъвката, че видиш ли "То можело да стане Градска художествена галерия, неверотни възможности, база - един път!"
Днес, съдейки по състоянието на училището и на крепостните стени, голяма галерия стана. Страшни културтрегери са нашите кметове. То направо културата струи от тях, завалийките.
