Съединението и Станимака - Иван Гащилов

Решението на Берлинския конгрес за отделяне на Южна от Северна България и обособяването и в автономна област под "пряката политическа и военна власт на султана" са толкова неочаквано и тежко, че както пише Ив. Евст. Гешов "... ние останахме смазани, гръмнати, поразени".

Недоволството на българите от решенията на Берлинския конгрес е огромно. Естествено най-голямо то е в земите, които остават под чуждо иго.

Наскоро след известията за фаталните решения на Берлинския конгрес в Пловдив, Търново и други градове се учредяват народни комитети "Единство", които си поставят за задача да се борят за обединението на българския народ.

Комитетите организират широко протестно движение, изразяващо се в народни демонстрации, събрания и писмени протести до представителите на великите сили.

За изграждане на тайни организации в Източна Румелия се свиква събрание в Сливен на 16 до 19 май 1880 г. В това събрание вземат участие делегати от повечето околии на Източна Румелия.

На 10.02. 1885 г. в Пловдив се основава Български таен централен комитет, който трябва при новите условия да осъществи Съединението. В ръководството влизат: Захари Стоянов, Иван Андонов, Тодор Гатев и др. Пристъпва се към организиране на масови полицейски акции.

На 25 и 26 юли на събранието в Първенец се избира нов ЦК с председател Захари Стоянов и членове: Иван Андонов, Иван Стоянович, Димитър Ризов, капитан К. Паница. Новият комитет вместо пълно освобождение на българския народ чрез революция си поставя за цел Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На 23 август се приема окончателен план, който предвижда акцията да започне на 15 септември. Междувременно в началото на септември в различни градове избухват вълнения, подготвени от БТЦРК, които довеждат до промяна на датата - 5 срещу 6 септември. Първата открита демонстрация срещу правителството започва в Панагюрище и с. Голямо Конаре. Правителството не успява да вземе ефикасни мерки за потушаването им. На 5 септември въоражена група селяни от с. Голямо Конаре начело с Продан Типков (Чардафон Велики) се отправят за Пловдив. Такива групи е имало и е Асеновградски район, което се вижда от изпратената телеграма в началото на септември 1885 г. за потушаването им.

Телеграмата до секционния командир в Станимака.

"Тази вечер ще има едно събрание на въоражените хора в Конуш, които мислят да се бунтуват против правителството. Пращам ви от Пловдив 15 конника, които ще пристигнат в Станимака през нощта. Щом пристигнат, Вие заедно с толкова още конни жандари ще отидете на местото на смущението и ще се стараете да разпръснете тълпата. Ако употребят срещу Вас оръжие и Вие ще прибегнете към същото средство".

Генерал Айдутант фонд Дригалски /л.ф. N 1075 коп. 1 а.е. 22. ДИА.

Както е известно Съединението е успешно. Великите сили не успяват да попречат, затова Съединението е забележително събитие в живота на българския народ. То ликвидира разделянето на Северна и Южна България, извършено на Берлинския конгрес и осъществява стремлението на народа за национално и държавно обединение.

ПРЕДСТАВЕНА ПУБЛИКАЦИЯ