Панайот Сребрев - деец за съединението на България - д-р Светозар Тошев

Панайот Сребрев (Панайот Сребров Костадинов) е роден на 10 януари 1864г. в Станимака. Баща му е прочут майстор-зидар от Устово, строи църкви из селата на Тракия и къщи на гръкоманските чорбаджии в Станимака но това не му пречи да прегърне идеята за народното осъзнаване - той скоро променя името си от Аргир на Сребрьо и скъсва завинаги с фанариотите.

Идва паметната 1877 година. Победите на руското оръжие разпалват революционните пориви на Панайот Сребрев и неговите другари. Те следят развоя на битките и очакват с трепет братушките. В късните часове на последните робски нощи те се промъкват в турската и гръкоманската махали, думкат с камъни по прозорците, гърмят с примитивни бомби и засилват паниката на гузните души.

На дългоочаквания ден на Освобождението на града - 6.01.1878 г. зарадваните станимаклии виждат сред редиците на славните братушки да крачи и малка дружинка младежи-техни съграждани. Сред тях е и Панайот Сребрев - едва 14 годишен той се промъква при братушките на бойното поле при Караагач и ги уведомява за бягството на Сюлейман паша и щаба му от Станимака. Трофейната турска пушка, която донася оттам, ще бъде неговият неразделен другар в утрешният му бунтовен живот.

- Не можа ли друго да донесеш, сине - укорява го привидно неговият баща.
- Не, татко, оръжие е вече нужно на този до вчера робски народ . . . Силна войска - отвърнал самонадеяно юношата.

Разпокъсването на българските земи на Берлинския конгрес не убива вярата на Панайот Сребрев и неговите другари в утрешните щастливи дни за българския народ. Спомените за могъщата и обширна някога българска държава, усилвани в старата Станимака от паметниците на миналото, правят още по-чувствителна и по-тежка неправдата, която дадоха на българския народ тесните и неестествени граници на Княжеството, неприемливия статут за Източна Румелия, връщането на османският гнет в Македония, та Панайот Сребрев с другарите си още в първите дни повеждат борба против тази неправда. Съгражданите им често ги виждат, нарамили трофейните си пушки да слизат от планината. Любимо тяхно кътче са руините на Асеновата крепост. Там малката дружинка черпи вдъхновение, прекланя се пред миналата слава на народа ни.

Някои станимаклии не без основание са твърдели, че на Панайот Сребрев в бил известен Асеновият надпис на скалата и че той е придружавал д-р К. Иречек до крепостта.

Дейците за Съединението на Княжество България с Източна Румелия в Станимака попадат на разорана нива. Бунтарският дух в града е висок, непримиримост към Берлинската неправда вълнува събудените умове. Панайот Сребрев и другарите му са в челните редици. Без външни внушения в Станимака е изграден революционен комитет за освобождението на Македония и Одринско, прераснал по-късно в комитет за съединението на Северна и южна България. По дейни негови членове са: Костадин Балтов от с. Стрелча, учител; Панайот Сребрев от Станимака, по-късно общественик и ходатай; Никола Кръстев от с. Караджово, Станимашко, учител; Атанас Маринов от село Карареизово (сега Болярци), учител; Герасим Старчев от гр. Сопот, учител; Георги Ковачев, Георги Милев - Гегата и Христо Копривщенеца, търговци, и тримата от Станимака. Душата на този революционен комитет е неговият секретар Панайот Сребрев Комитетът събира средства и оръжия и подготвя чети, които да изпрати в Македония и Одринско.

През месец юли 184 г. в Станимака пристигат от Пловдив Пере Тошев и Владимир Кусев, срещат се с комитетските люде, повдигат духа им, поощряват ги в тяхната революционна дейност. Станимашкия революционен комитет работи до 1885 г., като Македоно-одринска революционна организация, но неговите дейци бързо проумяват необходимостта да се приобщят към движението за съединение на Северна и южна България. Освобождението на Македония и Одринско се отлагат за по-благоприятно време.

Въстанието избухва на 6 септември 1885 година и обявява Съединенито на Източна Румелия с Княжество България. Станимашките революционни дейци вземат най-дейно участие в това паметно събитие.

Когато започва Сръбско-българската война на 2 ноември 1885 година Панайот Сребрев и станимашките дейци за съединението, потеглят с доброволческите дружини да бранят целостта на Отечеството.

В по-късните години Панайот Сребрев не забравя поборническите времена и остава честен и принципен общественик, пламенен защитник на народните въжделения. Неговата съпруга учителката Мария Николова, възпитаничка на първия випуск на всеизвестната старозагорска учителка Анастасия Тошева, е винаги с него в трудния му път на верен и народен син. За бурната епоха след Освобождението и за Съединението той остава ценни записки (Панайот Сребрев, Архив НБКМ, арх. ед. 504 и "Кърджалиите на Емин ага в Станимака" - спомените на баба хаджийка Елена Кирова).

Панайот Сребрев почива на 21 октомври 1951 година, изпратен скромно от признателните му съграждани, запазили завинаги светлия спомен за един скромен и честен революционер и родолюбец.